От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна съкращението IPSO, което обозначава манипулативни и фалшиви съобщения, все повече се вижда в медийното пространство. IPSO – това са информационни и психологически операции, насочени към влияят на емоциите, поведението на хората, както и оформят поведението на властите, организациите, групите и др. IPSO се различава от дезинформацията по своята същност, но е сходна по предназначение.
Медийният експерт Дмитро Золотукхин ни каза в интервю защо обикновените украинки не трябва да знаят какво представлява IPSO, а вместо това трябва да могат да правят разлика между истина и фалшификат и защо Украйна трябва да регулира правителствената комуникация.
***
Какво представлява IPSO и защо сега стана толкова много в медийното пространство?
Един обикновен човек не е необходимо да мисли за това, което IPSO е и с какво се яде. Според мен украинската медицинска общност избра грешна стратегия – да научи хората каква е дезинформацията в продължение на седем години, а след това изведнъж да превключи и да започне да обяснява какво представлява IPSO. Това не е правилно и дори вредно за развитието на украинското общество, медийната грамотност и критично мислене. Току-що видяхме сладки бонбони и се опитахме да изсмучем всичко.
IpSO е високоспециализирана професионална дейност на отделно определен брой лица, които най-вече служат в Главната дирекция за разузнаване (ЗЗД), Министерството на отбраната, Генералния щаб и други специални служби. Те често използват това и други определения, например „специални информационни операции, (SIO), „специални действия за дезинформация“, „измама“ и др.
Почти всички тези определения съдържат думата „операция“, т.е. набор от мерки, които имат начало и край, определено ограничение във времето, ресурси, хора, постижения. Ако сравним IPSO с концепцията за дезинформация, тогава фалшив няма начало или край, не е ясно кой го създава и разпространява. И е още по-зле.
Средният украинин обаче не е необходимо да знае как се нарича, IPSO или дезинформация, за да разбере, че той се излъзва. Когато гледаме телевизия, не трябва да знаем как работи камерата с оператора. Ето защо, моля, не използвайте този термин, когато е необходимо и когато не е необходимо. Това няма да обясни на широката общественост какво се случва, а само да обърка.
Можете ли да посочите примери за такива психологически операции?
Отново трябва да назовем примери за манипулация, независимо от това, което науката ги нарича, но така, че хората да разберат, че това е манипулация и не се извършва върху нея.
Пример би бил хип в началото на войната, която се разгърна около маркирането на пътища и сгради. Тогава всички загрижени граждани бяха призовани да рисуват над тях. Не съм имал възможност да разследвам произхода на това явление и нямам доказателства, че е направено умишлено. След това обаче следователите заявиха, че това са толкова специални средства, че се твърди, че са помогнали за насочването на ракетите чрез спътници.
От снимките на тези марки може да се разбере, че те са били приложени със специална отразяваща боя, която се използва при геодезическо снимане. Тоест това са изключително високоспециализирани неща и нямат пряка връзка с военните операции.
Но тогава всички започнаха да се страхуват от тях. Една от хипотезите, за които всичко това е направено, може да бъде, че по този начин някой се е опитал да се паникьоса в украинското общество, да накара хората да се страхуват, че ще обърнат внимание на всичко, така че да имат треперещи нерви – да потопят голям брой хора в неудобно психологическо положение.
След това хората започват да правят грешки и могат лесно да бъдат управлявани. И за да откриваме такива манипулации, ние, отново, не е необходимо да притежаваме научни термини.
Вместо това трябва да се запитате защо се чувствам по този начин, защо искам да направя този репост, защо ми е казано, какво искат да направя медиите, дали е стимул да действам, дали е наложено, или искам да го направя сам. Ако самият той, по какви причини. Всички тези въпроси към нас самите ще ни предпазят от манипулация.
Можем да си зададем тези въпроси, но как да работим с роднини, особено с по-старото поколение? Как могат да обяснят, че например ужасяващите послания в социалните мрежи могат да бъдат фалшиви?
Необходимо е да се използват аргументи и емоции. Имах ситуации, когато имах нужда да убедя възрастните хора да се евакуират от зоната на активните военни действия. Отказаха. За да бъда убеден, трябва да припомня специалните лекции, на които присъствах в SBU, които, наред с други неща, говориха как да убедя хората, да ги насърча да действат.
Но, за съжаление, ако човек е убеден, че е прав, то друг човек, който няма специални средства да се убеди, няма да направи нищо по въпроса.
Тогава как да се справим с дезинформацията, ако не можем да убедим дори роднините си в нещо?
Ne trда се бори с дезинформацията на държавно равнище, да създаде мащабен и систематичен механизъм на правителствените комуникации, който би бил възможно най-убедителен и конкурентен в сравнение с други източници на информация.
Ако човек получи съобщение във Viber чата, че те ще бъдат бомбардирани условно днес, тогава в друг източник той трябва да получи мотивирана информация от, например, главнокомандващия. Тогава човекът ще има два подходящи източника и ще може да избира. Ако тя избере информация от главнокомандващия, това вече е победа.
Сега, според мен, основната опасност в украинското общество е лишаването от информация – липсата на източници на информация, които носят алтернативни послания. От една страна, това е най-голямата опасност от държавна пропаганда в условия на недемократични процеси, но в демократичните страни това е здраво медийно пространство.
Това сега е така в окупираните територии. Например, в началото на войната окупаторът каза на жителите на Мариупул, че Украйна вече не е там, а Киев е под руски контрол. Това също е вид психологическа операция, защото тези хора не са имали достъп до алтернативна информация, защото украинската телевизия е изключена.
Това се случи, защото хората бяха прогонени в ситуация на лишаване от информация. Те наистина нямаха други източници освен тези, предоставени им от нашественици. Това може да се счита за военно престъпление и документирано.
Според международните норми човек има право да получава независима и обективна информация и затова психологическите влияния трябва да се разглеждат като военно престъпление, защото увреждат хората.
Тези престъпления следва не само да се обсъждат в медиите, но законодателството следва да бъде разработено така, че тези престъпления да могат да бъдат документирани и наказвани от извършителите.
Наказателният кодекс на Украйна има статия, предвиждаща отговорност за фалшиви доклади за минно дело [ст. 259]. Възможно е също така да се накажат онези, които разпространяват умишлено невярна информация, която застрашава безопасността на гражданите.
Как реагират украинските медии на такива твърдения?
За съжаление, много медии все още се занимават с hype и разпръсват такива манипулативни послания. Друг пример е един от последните Съобщения относно предполагаемите призиви на руския генерал да взриви АЕЦ Запорожия. И медиите го разнебитиха и не се замислиха как това послание може да засегне гражданите.
За съжаление в украинското медийно пространство няма категория самоцензура. Свободата на словото се крие във факта, че особено в условия на война всеки журналист трябва сам да реши дали да публикува нещо или не. Той трябва да предскаже дали тази информация няма да повлияе негативно на публиката му.
Материалът е създаден със съдействието на Неправителствената организация „Лвов медиен форум“ в рамките на проект „Подкрепа на ЛМФ за мрежата на журналистите“.
