Кметът на Лвов Андрий Садовий разказва на журналиста Никодем Шчигловски за новия Национален рехабилитционен център за жертви на война с Русия, за живота на Лвов, който, макар и далеч от военните действия в Източна Украйна, е мишена на постоянни ракетни атаки, предизвикателства и планове за близкото бъдеще.
– Г-н кмете, войната продължава в Украйна от почти четири месеца. Лвов, макар и отдалечен от епицентъра си, също усеща влиянието си. Пред какви проблеми най-често се сблъсква градът?
– За тези повече от 100 дни [інтерв’ю записувалося в першій половині червня, – ред.] над 5 милиона души преминаха през Лвов, от които повече от 2 милиона останаха в града за по-кратко или по-дълго време. Най-вече това е т.нар. временно разселените лица. В момента около 150 хиляди души остават в Лвов. разселените хора, много от които нямат къде да се върнат. Те идват от Мариупул, от разрушените райони на Харков и градове, които сега са под руска окупация. Прогнозираме, че най-малко 50 хиляди рубли. от тях ще останат в Лвов завинаги. Какво означава това за града?
На първо място, днес трябва да направим всичко възможно, за да накараме тези хора да се чувстват като у дома си тук – да им осигурим настаняване, храна, социални грижи. За споменатите 50 хиляди рубли. лица, които ще останат в Лвов, въпросът за допълнителните жилища е най-важен. Това означава най-малко милион квадратни метра жилища, струващи минимум 750 милиона евро, които трябва да бъдат изпомпвани от някъде, за да започнат програма за ипотечен кредит.
Не трябва да забравяме за хората, които се нуждаят от помощта ни днес – Лвов получава хиляди ранени всеки ден. Днес представихме концепцията за създаване на национален рехабилитационен и здравен център в Лвов Непрекъсната („Unbroken“) – това име не беше избрано случайно, защото днес всички украиници неразрушими – и започнаха голямо действие за изграждането му. Целта на този проект е социална, психологическа и физическа рехабилитация, както и протези, имплантиране, спорт, отдих, жилища за възстановените и др.
Поддържането на ред в града не е лесна работа, но правим всичко възможно, за да гарантираме, че общественият транспорт функционира нормално в града, водоснабдяването и работата с електричество. Вече се подготвяме за зимата, разбираме, че тази година ще бъде изключително трудно, не знаем например дали ще имаме газ за отопление на къщи. Разбира се, нашите военни са най-загрижени – градът им помага с всичко, на което можем да помогнем, и в същото време все още работим по схема за териториалната защита на града.
– Преди войната Лвов е смятан за един от най-атрактивните градове за живеене в Украйна и е известен като един от най-големите центрове на градския туризъм в страната – сега градът де факто служи като логистичен център за цяла Украйна, тук различни компании от изток преместват дейността си, тук се съхраняват и разпространяват различни стоки във вътрешността на страната. Близостта на границата с Полша – през която днес се осъществява най-големият товарен и пътнически трафик от Украйна – придава изключително значение на Лвов за функционирането на икономиката на страната. Как градът ще се справи с това предизвикателство?
– Наистина, много компании са преместили бизнеса си в Лвов от други региони на страната. Много от тях имат смелостта да започнат всичко тук от нулата. Често собствениците им загубиха почти всичко, което имаха, по-специално, тези, които се преместиха при нас от части от регионите Донецк и Луганск, които преди войната бяха контролирани от Украйна. Опитваме се да помогнем на такива компании, например, ще реализираме идеята за изграждане на два общински индустриални парка в Лвов, опитваме се да подкрепим и дейността им, като създаваме платформи за обмен на опит за такива компании, действайки като посредници при установяването на различни необходими контакти.
Мисля, че е много важно Украйна да остане икономически независима. Светът ни оказва голяма помощ – за което, разбира се, много ви благодарим – но не забравяйте, че всяко домашно производство, от което се плащат данъци на място, което осигурява работни места, е ключът към растежа на икономическата стабилност и допълнителното укрепване на нашата държава.
– Преди началото на войната, летище Лвов е един от най-големите в Украйна по отношение на броя на превозените пътници – само летище Бориспол в столицата регистрира повече трафик. В момента това е едно от малкото летища в страната (ако не и единственото), което е в състояние да възобнови работата си почти веднага, веднага щом стане възможно. Останалите регионални пристанища са сериозно повредени (Харков, Ивано-Франковск, Днепър), напълно унищожени или все още под окупация (Херсон). В същото време градът е подложен на постоянни ракетни атаки от руснаци. Каква друга важна инфраструктура в града според вас трябва да бъде защитена от атаки? Какво трябва да се разработи?
Днес имаме ясни планове за изграждане на „европейски“ хардуерпистата от границата с Полша до Лвов, което значително ще подобри комуникацията, особено с полските градове. Това следва да бъде първата стъпка към създаването на голям транспортен и логистичен хъб в Лвов както за товарния, така и за пътническия трафик. Разбира се, важна роля в този проект ще играе споменатото летище Лвов, което ще работи в пълна синергия с железницата.
Ако вече започнахме да говорим за нашето летище, не съм сигурен дали има такива примери в световната практика, но съм убеден, че трябва да действаме по-активно на ниво ООН, за да постигнем възобновяването на работата му. Под егидата на тази организация следва да се стремим да гарантираме, че чрез нашето летище имаме много по-ефективна възможност да транспортираме например ранените или хуманитарната помощ. Това е изключително важен въпрос, но той изисква изключително участие на всички страни по този процес, което би могло да гарантира изпълнението му и да гарантира безопасността на такива полети.
– Чрез жп гара Лвов, покрайнините на която – площад „Двирцева“, трамвайните трасета и улица Чернивци, водещи към гарата – наскоро преминаха задълбочена реконструкция, през последните няколко месеца преминаха тълпи бежанци от регионите, обхванати от военни действия. Сега, благодарение на директната железопътна връзка с Пшемишъл, Лвов се превърна в цел за всички, които искат да дойдат в Украйна при липса на въздушен трафик. Жп гара Лвов е и паметник на завоя на XIX-XX века – остатък от бившата австро-унгарска монархия. Как градът се справя със защитата на множество паметници по време на войната?
Поставяме най-голям акцент върху защитата на паметници, които са в нашия град, които лесно могат да се видят по време на разходка в центъра на Лвов, където ясно можете да видите колко паметници и храмове в нашия град са правилно обезпечени. Разбира се, разбираме, че тази защита не е съвършена, защото точните изчисления на мястото на атака и впечатляващата му сила са невъзможни – но, както се казва, Бог защитава опекотените.
Ако не бяхме реконструирали площад Дворцева и непосредственото му обкръжение по-рано, съмнително е дали щяхме да устоим на предизвикателствата на първите дни и седмици от войната, когато през станцията минаваха 60 хиляди души на ден. Помогнахме на всички, които дойдоха в Лвов и след това напуснаха града и все още го направиха. Знам и за плановете за реконструкция на самата сграда на станцията, която, както правилно отбелязахте, е архитектурен паметник. Наистина там от дълго време не се извършват възстановителни работи, което сега изисква синергия с актуализираните околности на сградата. Ако по-рано площад „Двирчева“ беше в много лошо състояние и очевидно контрастираше със сградата на станцията, днес ситуацията се промени. Добре е, че управлението на железопътния транспорт разбира това отлично.
Трябва да отбележа, че докато работя по проекта Непрекъсната градският съвет прави преглед на всички проекти за развитие на градската инфраструктура, насочени към увеличаване на приобщаването на обществените пространства в нашия град. Това означава, че всяко парче публично пространство трябва да бъде достъпно за хора с увреждания, за всички жители на града, които се нуждаят от нашите специални грижи.
– Топографията на Лвов очаква може би най-големите промени, откакто Украйна си възвърна независимостта, когато съветските улици бяха преименувани. В момента много имена също ще се променят. Скоро няма да има улици на Некрашов, Чайковски или Толстой в Лвов, но има възможност те да бъдат кръстени на Станислав Лем, Дебора Вогел или Станислав Улам. Според мнозина в града все още наистина липсват обществени пространства, които биха се отнасяли до имената на известни личности, свързани с града. Как оценявате този процес?
Много имена, които вече считаме за традиционни, се появиха в Лвов без съгласието на жителите му. Имахме период на съветската окупация, когато бяхме хвърлени в елементи на културата, които не ни харесаха, но ни казаха, че просто трябва. Днес трябва да вземем съзнателни решения, насочени към ясно идентифициране в градското пространство на имената на хората, на които Лвов дължи много – от различни епоси и исторически периоди. Благодарение на тях градът се развива и става по-добър – както интелектуално, по отношение на технологичния прогрес, така и по отношение на развитието на изкуството. Лично аз уважавам много хора от цял свят, които по някакъв начин са свързани с Лвов или по някакъв начин са повлияли на развитието на градската общност по време на някакъв етап от живота си.
В решенията за промяна на имената на улиците, сега ще разчитаме предимно на мнението на жителите на Лвов, в момента се провеждат проучвания по определен брой улици, които трябва преди всичко да променят патрона си. Въпреки това, мога да кажа с увереност, че повечето от изключителните цифри, които споменахте, несъмнено ще бъдат почетени в Лвов на много високо ниво.
– Влизането Ви в Туитър за откриването на лъвски скулптури на гробището Lychakiv до пантеона, където са погребани полски участнициолско-украинските битки за града през ноември 1918 г., се срещна с голямо одобрение в Полша. В продължение на много години Лвов е един вид лакмус тест за полско-украински отношения. Необходимо ли беше войната и руската агресия да променят нещо във взаимното възприемане на поляците и украинците? И наистина ли нещо се променя в тази тема?
Струва ми се, че днес се разбираме по-добре. През годините Русия направи много, за да ни обезоръжи, включвайки многобройните си агенти в усилията си – от двете страни. Откриването на лъвове на гробището Lychakiv е добре прието не само в Полша, но и в Украйна. Ако това се беше случило преди войната, вероятно щеше да предизвика някаква дискусия, в която най-вероятно щяха да участват гореспоменатите сили. Въпреки това, днес те са доста тихи. Така че мога само да повторя това, което написах в Туитър– по време на войната всеки лъв има задължението да защитава независимостта както на Полша, така и на Украйна. Да живее Полша! Слава на Украйна!
Убеден съм, че днес полагаме основите на бъдещото си съвместно съществуване и новия ни съюз. Заедно сме добре осведомени – както едва ли някой друг – за това, което Русия е де факто. Общата ни група несъмнено включва литовци, трябва да споменем и британците и всички онези, които са готови да се бият или жертват, защитавайки нашите ценности, които са преди всичко да бъдат свободни хора и да живеят в свободна страна, независимо от обстоятелствата.
– (EN) По време на последното посещение на президента Анджей Дуда в Украйна председателят Зеленский подписа указ, с който се дава статут на „спасителен град“, който първи в Полша получи Жешов. Наистина ли помощта на полските градове се чувства от гледна точка на Лвов?
Досега никой не е демонстрирал такава консолидация на подкрепата за украинците, предоставяна от полските градове. Ето защо, много се радвам да благодаря на всеки президент, кмет, ръководител на всеки полски град или гмина за всичко, което е направено, какво все още правят за нас и какво друго ще направят. Сега Лвов е свързан чрез братски и партньорски отношения с 12 полски града. Може би с течение на времето тази цифра ще се увеличи още повече. Изпитвам същото съчувствие към всички тези градове. Всеки от тях направи невъзможното. Дори не можех да си представя преди колко мащабна помощ би могла да бъде, дори мисля, че самото полско общество е впечатлено от дълбочината на напълно незаинтересованата помощ и подкрепа, която ни се предоставя.
Трябва да отбележа, че сред всички полски местни правителства, компании, неправителствени организации, общества и обикновени граждани, които заявиха готовността си да помогнат и ни го предложиха, никой не се надяваше да получи нещо в замяна, дори като проста благодарност. Всеки разбираше това като нещо напълно нормално, естествено, както например, когато ходиш на църква, се посвещаваш на Бог, както трябва. Това е времето, което имаме сега. Например кметът на Пшемишъл, Войчех Бакун, беше един от първите, които лично дойдоха в Лвов – случи се [13 березня, – ред.] след ракетна атака на район близо до полската граница, експлозии са чути повече в Пшемисл, отколкото в Лвов. Посещението на президента Пшемишъл в Лвов беше пробив в мненията на мнозина, може би именно тогава поляците осъзнаха, че войната всъщност отива недалеч на изток, а точно на прага на дома им.
Убеден съм, че тази атака допринесе и за бързото решение относно посещението на президента Байдън в Полша, за което имаше символично измерение, беше важно да се демонстрира солидарност и да се уверят поляците. Вярвам също, че ни позволи да разберем по-добре колко крехък е настоящият ни свят, колко лесно е да унищожим много неща в него. Днес украинците са взели тежестта – поляците и литовците разбират това отлично, те осъзнават, че те могат да бъдат следващите в редица, ако украинците не задържат този удар сега. По този начин те са изключително подкрепящи Украйна, което от своя страна насърчава Съединените щати и останалата част от света да действат. Но всички трябва да сме наясно, че Русия е проблем за дълго време, дори не става въпрос за следващите 100 дни. Затова всички ние трябва да се погрижим за силата си.
Превод от полски
Текстът беше публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабски революции, В криво огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденица е наденица, My Lviv, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна измислена на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да бъде толкова красива, Новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъдим историята, безизходица минск
Оригинално заглавие на статията: Wojna w Украинска ушвиадамия, джак кручи йест нас швиат
