Радио Свобода журналист Halyna Tereshchuk посети лагер за заловени руски военнослужещ, разположен в Западна Украйна. Конкретното местоположение не беше оповестено от съображения за сигурност, но местоположението на такива лагери в западните региони преди това не беше известно.
нас, с разрешение на автора, препечатва нейния доклад за „Радио Свобода“.
В какви условия живеят военнопленниците? Бихте ли се обадили на семейството си?
Военнопленниците са в лагер далеч от фронтовата линия. Местоположението не може да се нарече, от съображения за безопасност на самите руски военнопленници. Точно колко хора се държат също не се разкрива, тъй като преговорите са в ход. Отговорът е кратък: много. По-голямата част от военнопленниците от ордло – контролирани от групите „LPR“ и „DPR“, които са подкрепени от Русия, територия.
Лагерът заема всички сгради и площ на пенитенциарна институция. Тук няма нито един осъден, а само военнопленници. Пътят им от институцията се състои от три етапа и започва с приемната точка. В него затворникът получава два комплекта униформи, хигиенни продукти, посещава къпалнята и със съгласие може да бъде нарязан.
След това военнопленникът претърпява 14-дневна карантина.
„В лагера има три структурни участъка – карантина, индивидуална работа и адаптация, и засилен контрол. Карантина с цел изучаване на личността, за идентифициране на някои заболявания, по-специално инфекциозни. Ние не знаем къде точно военнопленниците се откаран при нас. Процедурата за получаване на военнопленник е различна от осъдената. Тъй като осъдените идват с вещите си, затворниците идват без нищо“, казва директорът на лагера към радио Свобода.
Стаята, в която живеят военнопленниците
В жилищния район военнопленниците живеят в стаи с 10 до 15 легла. Близо до всеки има ниско шкафче до леглото. На телето на едно от леглата е вързана броеница.
От приложените таблетки с имената и датите на раждане на военнопленниците се знае, че това са предимно млади хора, най-възрастният е на 54 години. Има стая, в която гледат телевизия. Както и в пенитенциарните институции, има ясна ежедневна рутина – храна, свободно време, гледане на телевизия, ходене, работа. Военнопленниците се занимават с дървообработване – те правят по-специално палети.
Истории на затворници
Беше възможно да се общува със затворниците, но само с тяхно съгласие. Забранено е да се говори с разследваните.
В продължение на месец и половина в лагера е бил 39-годишен военнопленник от окупираната част на луганския регион, т.нар. Има жена и три малолетни деца. „Договорът“ за „военна служба“ е подписан през 2020 г.
„Напуснах работа, бях автоматик. Тръгна си поради заболяване. И един приятел предложи да кара шофьор в „Урал“. Казаха ми, че няма да има война, че ще се возя из луганския регион. И си тръгнах. Семейството трябва да бъде нахранено. Яздих трактор, отидох да взема счупен IFV на определено място, където трябваше да ремонтирам. Пристигнахме и там ние украинската позиция. От 20 март е в плен. Условията в лагера са добри. Що се отнася до войната, имам негативно отношение, че цивилните умират. И като цяло войната не е това, което трябва да бъде днес“, казва военнопленникът.
Друг военнопленник влиза в лагера след месец и половина престой в харковски досъдебен център. Мобилизиран е 22-годишният руснак от института. „Не знаех нищо, те просто казаха, че „бронята“ се изважда от института, и всички трябва да отидат във военната служба за регистрация и записване“, каза той за кратко в разговора.
От март е в плен – „изпълнител“ от „ЛПР“. Човекът живее в Луганск и казва, че от 2018 г. „служи в армията“.
„По това време така са били обстоятелствата, той отишъл и подписал „договор“. Научих, че Русия е влязла на територията на Украйна в края на февруари. Нямаше комуникация, радио, информация, не знаеха. Изпълни задачите. Трябвало е да достигнат административните граници на „ЛПР“. Имаше такъв разговор и това беше задачата. Отидоха като втори ешелон. Не първата, а втората, посока на Северодонецк. Нямаше конкретни бойни сблъсъци в нашия отряд. Укрепване на контролно-пропускателни пунктове – във връзка с това имаше бойна мисия. Задачата беше да вървим напред, да се срещнем и излязохме, а там мястото, с което трябваше да се срещнат, бяха Въоръжените сили и бяха заловени в началото на март.
Имам жена. Бих искал да бъда обменен, а не обменен, ще има краен срок, и там ще видим. Няма чувство, че Русия е навлязла в административната граница на луганския регион. Единствената надежда е да се прибереш. Вече няма да ходя да „служа“ – семейство, деца, градина, градина“, казва военнопленник от сега окупирания Луганск.
Русия не се интересува от обмен на жители на „LPR“ и „DPR“ – Висоцкая
И тримата военнопленници разбраха въпросите на украински. Но когато двама от тях, жителите на сега заетата част от луганския регион, ще се приберат у дома, е неизвестно. Русия не се интересува от обменянето им, каза Елена Висоцкая, заместник-министър на правосъдието на Украйна.
„В страната няма разделение, че в този лагер само от т.нар. Логистичен е непрактично да се отнесат от предната линия тези, които предстои да бъдат обменени. Затова те остават в нашите избирателни секци, чакат размяна и се връщат в Русия. Военните от „LPR“ и „DPR“ не са поискани от Русия, те, ако мога да го кажа, имат най-ниското търсене. Русия абсолютно не се интересува от тези хора, те трябва да разберат и знаят това. Целият свят трябва да разбере, че това е използването на хора във война. Те не само се бият в най-опасните райони, има много жертви, те също се третират като затворници чрез бездействие. Мисля, че дори след края на войната ще имаме проблеми с работата с тези хора. Всички те имат статут на военнопленници.
Олена Висоцка, заместник-министър на правосъдието на Украйна, общува със затворници
Показваме максимална цивилизация, създадени условия от бюджетите, които имаме, които можем да си позволим като войнствено страна. Такива условия не могат да се приравнят като изтезания и по никакъв начин не се сравняват с тези на украинските герои в плен или на териториите на „ЛПР“ и „ДПР“ или Русия“, каза Олена Визоцка пред радио Свобода.
Средно Украйна прекарва 3 хиляди хривни на месец на военнопленник. Но това е без да се вземе предвид възнаграждението на служителите на пенитенциарна институция, капиталови разходи. Всъщност това е сумата, която отива само за храна, постелки, хигиенни продукти за затворника.
„Условията за задържане на затворници трябва да са като военни. Женевската конвенция задължава държавата, която държи военните пленници да се хранят със затворници, докато храни въоръжените си сили. Военнопленник яде като офицер от украинската армия“, каза Олена Визоцка.
Според властите има десетки лагери в Украйна, където се провеждат руски военнопленници и групите „ЛПР“ и „ДПР“. Радио Свобода иска от Обществото на Червения кръст да оцени условията на задържане на руски военнопленници дали Украйна спазва Женевската конвенция за лечение на военнопленниците.
