През 2014 г. Русия заема част от Донбас и Крим. Тези Донбас и кримски тийнейджъри, които са поели окупация преди осем години, сега се мобилизират за война срещу собствената си родина. Такава трагедия за съвременния янизар е написана с писалката на съвременната история. И родителите на тези млади мъже носят основната отговорност за тази трагедия.
През пролетта на 2014 г. Русия, възползвайки се от момента, в който украинската армия в следмайданските сътресения не е готова да отблъсне атаката, бързо анексират Крим и изчистват местната съпротива. С помощта на широка разузнавателна мрежа полуостровът беше заловен почти мигновено и почти без съпротива, което даде повод на Кремъл да говори за „доброволно присъединяване“.
Много преди окупацията на полуострова руските медии и проруски медии, които доминираха там по време на управлението на Виктор Янукович в Украйна, формираха информационна реалност за местните жители, в която Русия е успешна държава с висок стандарт на живот и щедър социален пакет, който гарантира на своите граждани висока стабилност. Това беше особено вярно за държавните служители, което е важно за Украйна – страна с голям държавен апарат.
Също така може да се обясни, че част от проруското население и страстници на Донбас са подкрепили „въстание“, вдъхновено от руснаците в Източна Украйна. Активистите на „L/DPR“, които са под влиянието на кремълската пропаганда и не се доверяват на властите след Майдан в Киев, искаха да получат „стабилност“, както в Крим на фона на несигурността в Украйна.
Независимо от това, ако действията им в началото на така наречената „руска пролет“ са инвестирани в някаква материална логика, тогава по-нататъшни действия не могат да бъдат наречени различни от съзнателно самоунищожение. Стана ясно почти веднага, че в Донбас „както в Крим“ няма да работи. Русия стартира нова игра – „гражданска война“ и референдум за създаването на квазидържави, а не пълноправно анексиране на територии, както на полуострова.
Ето защо, вече на първия етап от въоръжената конфронтация в Донбас, много от жителите там напуснаха домовете си. Жителите на Донбас са сравнително проруски , те напуснаха за Русия, сравнително проукраинска – в безопасни региони на Украйна. Въпреки това, част от населението остана. Някои от тях принадлежаха на отворени сътрудници, които получиха позиции и растеж в обществото: от маргинални до директори или дори „ръководител на правителството“. В същото време все още имаше хора, които не можеха да напуснат окупираната територия по лични причини: липса на средства, състояние на собственото си здраве или здраве на близки и др.
Тези, които идеологически, без никаква съществена полза, подкрепиха „L/DPR“, останаха да живеят на територията, която не се контролира от Киев, въпреки разбирането на злощастната ситуация и дори военните действия. Те останаха там, за да живеят с децата си.
Опитът на други анклави, създадени от Кремъл в Грузия или Молдова, заяви, че изобщо няма образование, икономика и перспективи на тези територии. Едно е, когато възрастен е взел паспорта на нефункционална страна и е останал да живее в „черна дупка“. Друго нещо е, когато хората умишлено са лишили децата от образование, и следователно от бъдещето.
Местните сертификати не се разпознават никъде по света. Е, освен в Русия, а дори и тогава не прекалено с желание. Но това не тревожи лидерите на непризнати републики и техните куратори твърде много. В края на краищата, за тях основната задача на образованието в „L/DPR“ е Русификация и усвояване на евтина кремълска пропаганда. Нищо чудно, че руснаците масово водят учители от Русия на временно окупираните територии.
През 2022 г. децата, които са били на 10 години през 2014 г., са навършили 18 години. От началото на пълномащабната инвазия на Русия се извършва тотална мобилизация на териториите на ордло, след което „милиционни войници“ на „L/DPR“ се използват като фураж за оръдия.
Без боеприпаси и обучение те се изпращат да щурмират украинските укрепления, всъщност ги използват като стръв за откриване на позициите за стрелба на въоръжените сили на Украйна. За Москва животът на мобилизираните украинки не означава нищо, независимо от страната, на която се бият. Напротив, толкова повече семейства „L/DPR“ страдат от мъка от „проклетите приюти“, толкова по-голямо ще стане психическото отхвърляне на Украйна. Защото е трудно да се намери по-голяма емоция от смъртта на дете, брат или баща. А именно, руската пропаганда е изградена върху емоции.
Въпреки това, най-трудното в смъртта на любим човек е да приеме тяхната отговорност. По време на военните действия изборът на човек става решаващ, защото за всяка грешка, която плащате с живота си. Всъщност хората, останали в окупираните територии, са отговорни за децата си. И сега Москва хвърля тези деца в ада на войната като оръдие фураж. Това е цената за избор на „стабилност и висок доход“.
Ситуацията в Крим не е много по-добра, където Москва веднага след окупацията започна да мобилизира масово местните млади мъже. Илюстративен момент е смъртта на моряци на крайцера „Москва“, много от които са били конскрипции от Крим. И това е въпреки изявленията на Кремъл, че списанията не участват в „специалната операция“. Повечето моряци по време на разплататате бяха деца. Те останаха така не на последно място по вина на собствените си родители.
Крим така и не стана пълноправна част от Русия, защото анексирането не беше признато от света. Всъщност полуостровът се превърна в огромна военна база, където местното население служи като ресурс за поддръжката му. И отново, тяхната смърт не е нещо трагична за Москва, защото, напротив, тя решава проблема с умствената връзка с Украйна.
В момента руснаците извършват паспортизация в окупираната южна част на Украйна. Те работят по схемата: паспорт в замяна на хранителни и социални обезщетения. Така че окупаторът предлага да се реши социалната криза, която самите те създадоха. Но трябва да се разбере, че паспорт за човек на проекто-възраст е Мигновена мобилизация.
Нашественици вече са започнали направи подходящи списъци и предлагат „изгодни договори“. Новите мобилизатори са нови смъртни случаи, а с тях и към Украйна.
Ето защо, логиката на оцеляване за гражданите, които се озовават в окупацията, диктява единствения изход – незабавно да излязат от тези земи и да се върнат там или от въоръжените сили на Украйна, или след въоръжените сили на Украйна. За да остане там е да се повиши за Кремъл „руснаци“, които тя се нуждае само като мобилизационни ресурс.
Сега се надяваме, че повечето родители са научили уроци по L/DNR от последните осем години. Поне оттам има положителни сигнали за Провал повечето родители от образованието на децата си в „руски училища“.
