Мисля, че ще бъде трудно да намерим сред нашите читатели човек, който не е гледал холивудски филм „Gun Baron“ (Господар на войната) изключителен директор Андрю Николас също с ненадминатите Никола Cage в заглавната роля. Героят, изигран от Кедж, е Юри Орлов, родом от Одеса, който печели капитала си от търговията с оръжие. И най-голямото състояние му е било предоставено с оръжия от Украйна. Благодарение на корумпирания украински генерал Орлов, при изключително благоприятни условия, той установява масивна незаконна продажба на автомати Калашников, танкове, хеликоптери и др. от неконтролирани складове на територията на Украйна през първите години от нейната Независимост.
Юри привлича брат си наркоман Виталий в бизнеса си. И той, от благодарност към Украйна за въоръжените печалби, които осигурява, сега определя кокаинови пътеки под формата на карта на страната на коритото (разбира се, с Крим).
Какво вдъхнови Андрю Никола на украинската тема? Може би скандалът от 2002 г. за предполагаемата продажба от Киев на колчуга радарни системи или ракетни двигатели на тогавашния севернокорейски диктатор Ким Чен Ил на тогавашния иракски диктатор Садам Хюсеин. И двете уличавания по-късно се оказаха фалшиви, но утайката, както се казва, остана. Е, защото, в крайна сметка, имаше много истински тайни продажби на украински оръжия, обаче, не при такива скандални обстоятелства. Във всеки случай Украйна не е успяла напълно да измие образа на безскрупулен продавач на оръжие. Мнозина все още ни възприемат като изобразени в Барона за оръжие.
И сега нашите покръстници отново се опитват да играят на този срамен образ. Разбира се, говорим за Кремъл и неговите хенчмени. И това се дължи на условния „ефект“ ХИМАРАС».
М142 ХИМААРИ (Висока мобилност артилерийски ракетна система – високо подвижна артилерийски ракетна система) е, много грубо казано, един вид американски „Град“, но много по-мощен, по-точен, по-бърз при презареждане и по-далечен обсег от съветския MLRS. От ранните дни на широкомащабната инвазия на Русия Украйна търси от САЩ, наред с други неща, тези ХИМАРАС‘s (говорим и за подобни системи M270 МЛС и Марс II). И колкото повече, толкова по-добре.
В края на юни най-накрая ги получихме (въпреки че досега в много по-малки количества, отколкото искахме), в началото на юли започнахме активно да ги използваме в реални бойни условия. Ефектът от използването на американски MLRS беше просто невероятен. Всеки ден украински войници, усвоили американско адско оборудване, успяват да унищожат повече от десет важни вражески цели: големи оръжейни депа, горивни депа, командни пунктове, системи за въздушна отбрана и др. И тъй като повечето от тези атаки бяха извършени през нощта, невероятните фойерверки, които избухнаха над окупираните градове, изглеждаха особено впечатляващи.
Руските нашественици скърцаха със зъби с ярост, но не можаха да му помогнат: не можете наистина да се борите срещу оръжията на XXI век с оръжия от XXI век. Затова Кремъл реши да спечели битката поне на пропагандния фронт. Официални говорители на Кремъл стартираха куп фалшификати, които ХИМАРАС‘s са успешно унищожени от доблестни руски войски. Че не са толкова точни и не удрят целта много, че руските оръжия не са по-лоши.
Малко хора повярваха на това послание извън Русия (и те вярват по-малко в самата Русия). Следователно чуждестранните активи трябваше да се използват в пропагандния фронт.
Трябва ли да разгледаме в тази перспектива отвореното писмо на американската конгресмена с украински произход Виктория Спарц до президента Джо Байдън? Според мен е повече, отколкото не. Разбира се, имаше още междупартийна борба, именно тя се срути в това послание. Трябва обаче да помним, че г-жа Спарц не е просто член на Републиканската партия на САЩ, а фирма „Тръмпист“. Ето защо, може да се приеме с голяма вероятност, че при съставянето на писмото тя се влюбва в препоръките на своя покровител Доналд Тръмп. Имайки предвид това, нека не забравяме за „руския скандал“ на американския бивш президент.
Специалният съветник Робърт Мюлер веднъж проведе задълбочено разследване на връзките на Тръмп с Кремъл. След това обвинението не е заведено поради липса на доказателства, въпреки че съмнението не е било оттечено. Във всеки случай, можем ли да очакваме нещо положително от човек, който е нарекъл Путин „добър приятел“?
Сега да се върнем във Виктория Спарц. В писмото си, последващите изявления и интервюта, тя отправя много обвинения срещу украинските власти. По-специално конгресменката предложи доставените на Украйна оръжия да се озове в Русия и дори в Сирия. Откъде дойдоха такива подозрения, тя не обясни толкова нормално. Можете да заподозрете шшшo тази информация идва от определени руски канали. Както и укорът на Спарц, че според тях украинското ръководство е провалило преговорите с Русия в навечерието на мащабна инвазия. Въпреки че е ясно, че това е пълна глупост. Тук възниква подозрение: дали Кремъл чрез лостовете си е повлиял на Тръмп, така че той, от своя страна, да е повлиял на Спарц, чрез който тези послания са били хвърлени в американското информационно пространство?
Но наистина справедливите обвинения на конгресменката засягат само Олег Татаров, който, въпреки обвиненията в корупция, остава на поста заместник-шеф на Президентската служба, и криминалното забавяне при назначаването на началника на Специализираната антикорупционна прокуратура. Отут – няма какво да критикуваме. Но това само за пореден път подчертава ковареността на пропагандната операция: измислените са прикрепени към истинските проблеми, които също измъчват украинското общество. По-специално, относно доставката на оръжия (същите ХИМАРАС‘s), които може би уж изчезват в неизвестна посока, защото се предполага, че е извън контрол. Въпреки че в действителност тя също се контролира как, и това е добре известно в Пентагона.
Още по-илюстративен пример за пропаганден пристъп на условно ХИМАРАС‘s стана статия във вестник Файненшъл Таймс озаглавено „НАТО и ЕС изразяват загриженост относно риска от контрабанда на оръжие от страна на Украйна“ (Натов и ЕС звукова тревога за риска от контрабанда на оръжия на Украйна). Все още не ми е ясно как беше възможно да набутам такъв мръсен текст в реномирана британска публикация по всички стандарти. Авторите му се опитват да докажат, че оръжията от западната военна помощ попадат в ръцете на контрабандисти, които незаконно ги продават по целия свят.
В статията няма разследвания или авторитетни коментари. Всичко е изградено върху думите на анонимни източници. Но дори и тези анонимни хора не смееха да кажат със сигурност, а само изразиха своите предположения и подозрения, че според тях украинските военни имат възможност незаконно да търгуват оръжия с военна помощ. Но дали наистина го правят – кой може да знае. Е, във филма „Баронът пистолет“ правят същото. Така че защо не? Тоест текстът нарушава всички замислими и немислими журналистически стандарти. И също така си струва да се отбележи, че отначало нямаше дума „риск“ в заглавието му, едва по-късно, след ожесточена критика в коментарите, редакторите решиха да смекчи формулировката.
И едва в края на статията, за да се създаде илюзията за баланс, е коментарът на заместник държавния секретар на САЩ за международна сигурност и контрол на оръжията Бони Дениз Дженкинс, която заявява: „Нямаме никакво съмнение относно ангажимента на украинското правителство към правилната защита и счетоводство на американските оръжия“. Както и съветник на министъра на отбраната на Украйна Юрий Сак, който уверява: „Информацията, че Украйна се твърди, че се превръща в основен център на контрабандата на оръжие, не е вярна. Такива изявления се правят в рамките на руската информационна война, за да се обезкуражят международните партньори да снабдят Украйна с оръжията, необходими за победата.
Това не е първата и, за съжаление, не последната статия в западната преса. Такива пропагандни провокации ще повлияят ли на процеса на доставяне на оръжия на Украйна? Още не. Но дали те ще имат въздействие в бъдеще не е известно. Умората от Украйна може да се увеличи и съответно подкрепата за западните общества, обхваната от собствените им проблеми, може да утихне. Затова Киев трябва да се научи как да реагира бързо на такива атаки. Но определено не трябва да се държите като един от длъжностните лица на Министерството на външните работи на Украйна, който отговори на Виктория Спарц в стила на „самата глупачка“. Отговорите трябва да бъдат балансирани и мотивирани.
И преди това е необходимо да се решат реални проблеми, за да се избият козове от ръцете им за такива критици. На първо място, да се справят с Татаров и най-накрая да назначат дълготърпеливия ръководител на САПО. Без решаването на тези проблеми е много трудно да се повярва в политическата воля на настоящите украински власти да се борят с корупцията с цялата си мощ.
А бойците на руския (смъртен) информационен фронт биха искали да бъдат напомнени за лозунга на филма „Оръжеен барон“: „Основното правило на търговец на оръжие е да не бъде заснет от собствените му стоки“. Дори ако този продукт е пропаганда.
