Противно на изявленията на руски политици и пропагандисти, които според тях Вашингтон и Брюксел унищожиха Съветския съюз, всъщност колективният Запад в началото на 90-те години се опита да запази СССР, макар и подновен. Вече поне за да се предотврати хаос, който според страховете на западните анализатори е трябвало да получи нови „пачуърк“ състояния.
Но тъй като срутването не можеше да бъде предотвратено, Западът реши да положи всички усилия, за да предотврати разпространението на поне съветски ядрени оръжия от куп въоръжени страни, защото това, според него, би довело до дестабилизация на региона. Западните политици вярваха, че е по-добре да се справят само с една ядрена сила. И успя да се установи. И в резултат на това десетилетия по-късно от тази страна започна мащабна война в Европа.
Дори древните римляни знаели: si вис пацем, пара белум (ако искате мир, подгответе се за война). Именно този модел осигурява баланса на властта, става гаранция за мир. Тя е трябвало да предотврати дори теоретичната възможност да има значително предимство.
Въпреки това, през 1991 г., след разпада на СССР и „парада на суверенитетите“, Западът решава да избере различен модел на сигурност. Модел, при който русия получи ролята на „надежден партньор“, „гарант на сигурността“. Затова всички други нови постсъветски държави станаха условно „ненадеждни“, от които беше необходимо да се отнемат смъртоносни оръжия, за да се предотвратят евентуални войни.
В този контекст си струва да споменем „Съвместната програма за намаляване на заплахите“, по-известна в света като „Програмата Нън-Лугар“, и последиците, към които сега е реализирано нейното изпълнение.
Тази програма е създадена през декември 1991 г. Спонсориран е от двама американски сенатори – демократът Сам Нън и републиканската Ричарда Лугар. Тя обяви унищожаването на оръжия за масово унищожение в страните от ОНД, така че да не попадне в неприятелски страни. Между другото, официалното име на програмата беше такъв „Закон от 1991 г. за намаляване на съветската ядрена заплаха“. И това име ясно отразяваше идеологическия компонент на този процес.
Но в рамките на програмата ставаше въпрос не само за ядрени оръжия. Всеки знае, че документът, който коронясва изпълнението на „Програмата Нън-Лугар“, е бил скандалният Меморандум от Будапеща, в който Обединеното кралство, САЩ и Русия се твърди, че са гарантирали на Украйна защитата на суверенитета в замяна на отказване от ядрени оръжия. В същото време, в рамките на програмата, Украйна прехвърля в Русия 176 междуконтинентални балистични ракети и до 4200 тактически ядрени ракети. Също така, 42 стратегически бомбардировачи ТУ-95 и ТУ-160 са унищожени или прехвърлени в Руската федерация.
И това не е всичко, под натиск от западните страни, Украйна беше принудена да намали 60 TU-22M и седем бомбардировача TU-142 под наблюдението на американски инструктори. И Украйна, като част от тази програма, се разпорежда с 487 круизни ракети Kh-55 и прехвърля още 581 на Русия, сякаш като плащане за дългове на газ.
Струва си да припомним, че Русия, която също беше член на тази програма, не беше длъжна да изхвърля каквито и да било ракети и бомбардировачи, камо ли ядрени оръжия. Злата ирония на тази ситуация е, че сега Русия удря Украйна с ракети Kh-55, които са изстреляни от бомбардировачи ТУ-95. По този начин на 18 март 2022 г. руските въоръжени сили атакуват Lviv Aircraft Repair Plant с ракети Kh-55 (вероятно от тази партида).
И сега Русия, през устата на своите заместници и пропагандисти, също заплашва да започне ядрен удар над Украйна.
Така че, имаме ситуация, в която световната общност поиска Украйна да я даде на Русия и да се разпорежда с тежки оръжия, но уж получихме гаранции за мир. Всичко това беше, за да гарантира сигурност в региона. Сега, когато Русия се подмята на всички споразумения и меморандуми и започна инвазия в Украйна, Западът все още спори: трябва ли украйна да бъде снабдена с тежки оръжия? Ако е предвидено, тогава какво, в какви количества? Украйна ще удари ли предмети на руска територия? Путин ще загуби ли лице? Това ще провокира ли Русия на „асиметричен“ отговор?
Въпреки че в контекста на реализираната „Нън-Лугар програма“, би било по-правилно да се каже не да се „осигури“, а да се „върне“ оръжия. Западът трябва да преразгледа архитектурата на сигурността на изток. Бившите държави от Варшавския договор и дори балтийските държави, които бяха част от СССР, придобиха членство в НАТО като гаранция срещу имперските посегателства на Москва.
Вместо това Украйна обезоръжи, твърдейки, че би било по-добре за сигурността на региона. Заради тази късогледа политика, Кремъл сега има забележимо предимство в авиацията и ракетните оръжия. Така че светът не е получил нито мир, нито сигурност в Източна Европа. Време е да признаем грешката и да я поправим.
