Класическата украинска политика приключи на 24 февруари. Когато оръжията отшумят малко, проблемите на Володимир Зеленский ще се породят от дълбовете. И политическите спорове ще се върнат, но без партии, които подкрепят Кремъл. Владимир Фесенко, украински политолог, директор на Пента център за политически изследвания, говори за това в интервю за Белсат. Интервюто беше интервюиран от Михал Кацевич.
– Ако погледнете отстрани, можете да видите Володимир Зеленский и никой друг. Къде отиде украинската политика?
– След 24 февруари (началото на руската агресия), класическата украинска политика приключи. Начинът, по който го знаем: хаотичен, пълен с конфликти, които не водят до промяна. Това беше специфичен украински плурализъм, който беше неразбираем за външен наблюдател и предизвика неудовлетвореност и впечатлението, че всички глупаво се бият помежду си. Сега това не е така. Войната обедини политическата класа. Появи се общ враг, споровете утихнаха и политиците се консолидираха. Такъв не е бил случаят по време на Майдан (Революция на достойнството), който сам по себе си е бил остър политически конфликт.
Това не беше така през 2014 г., когато започна войната в Донбас. В края на краищата, дори тогава имахме спорове и взаимни обвинения. Днес конфликтите, съпровождали украинската политика, са преминали дълбоко под земята. Две важни, но прости технически точки помогнаха. Първо, липсата на телевизионно отразяване на срещите на Верховна Рада. Сесиите вървят гладко, без членовете на парламента да се парадират пред камерите, без цялата тази театралност. Второ, по телевизията няма или само няколко новинарски програми, на които са поканени политици. Заради войната конфликтите изчезнаха от общественото пространство. И, разбира се, украинци имат нещо съвсем различно в ума, те просто не искат да чуят за войните на политиците.
– Преди няколко дни обаче се появи парче „стара“ политика, когато Петро Порошенко се опита да напусне Украйна. Блокиран е на границата с Полша, а между опозиционния лидер и енергийния лагер възникват взаимни обвинения. Нека разгледаме по-задълбочено това политическо подземно. Нещо тлее ли там?
– Разбира се. Политиката и конфликтите са преминали под земята, не ги виждаме, но те са. Това е положението с Петро Порошенко, който обвини Володимир Зеленски в планове за преследване на опозицията. Имаше „течове“ от разследването по случая с Виктор Медведук, за който се твърди, че говори за корупцията на Порошенко. Наскоро видяхме известен рецидив на стари предвоенни конфликти. Известен журналист, обхващащ дейността на военните, Юрий Бутусов обвини Мариана Безула, заместник от управляващата партия „Слуга на народа“, в разкриването на класифицирана информация. Има няколко такива малки пукнатини в монолита на националното единство и ще има повече от тях.
След три месеца война вече има спад в първите силни емоции на страха, еуфорията, умората, която се задава. Естествено е. Единството няма да бъде вечно, но това, което считам за най-важната политическа промяна във военно време, е изчезването на така наречения проруски лагер. Този фактор в украинската политика се превърна в история. Някои от най-коравите политици в тази посока избягаха, а от тези, които останаха, дори политици като Олександр Вилкул или кметовете на Одеса и Харков, които са свързани поне като незападни, стоят твърдо на страната на Украйна. Мисля, че част от електората на проруски партии ще бъде завладяна от Зеленски в бъдеще, а някои ще отидат на нови политически проекти, които ще се появят.
– Понастоящем председателят има пълната подкрепа на украинци. Могат ли тези конфликти, които все още спят дълбоко някъде, да навредят на Зеленски?
Зеленски заслужаваше доверие и подкрепа. Първо, той е лидер на държава, която е във война. Второ, той показа лична смелост. Не избяга, а с хората през цялото време. Трето, той е феноменално способен да показва емоции, да управлява емоциите на нацията, да ги насочва. Неговата „PR работа“, грубо казано, е един от ключовите фактори в тази война. Подкрепата за президента достигна 90 процента през март. Това не се е случвало на никой политик в историята на Украйна. Въпреки това, той несъмнено ще се изправи пред сериозни проблеми, когато войната утихне. Вярвам, че е гъвкав човек и ще може да се адаптира. Въпреки това, преходът от „режима на война“ към „следвоенния режим“, възстановяването на страната ще бъде трудно. Няма съмнение, че ни очакват мащабни социални и икономически проблеми. Вече има недостиг на бензин, сол и други стоки.
Ще има инфлация, девалвация на гривната и други проблеми. Негативните емоции, свързани с това, ще се сгъстят над някого. В момента удрят отделни политици от екипа на президента. Например Данило Гетманцев, председател на комисията по данъчна политика в парламента, един от важните финансови съветници в екипа, наскоро беше остро критикуван. Зеленский.
Не се съмнявам, че след известно време Зеленски ще загуби част от подкрепата си, но ще остане доминиращата фигура на политическата сцена. Той също така ще направи „скок напред“ и например ще поднови екипа си. Въпреки това, имам впечатлението, че му е много трудно да се отърве от хора, които вярно го подкрепят по време на криза. Например, тези, които сега са с него по време на войната. Зеленски ще ги защитава.
– Зеленски пое много рискове, като отиде на разговори с Русия за предаването на Азовстал, последното парче Мариупул, което отдавна е защитавано. Този ход няма ли да го нарани?
– По този въпрос са отправени различни критики, но е важно те да са оповестени публично не от самия азовски полк, а главно от опозицията, свързана с Порошенко. Командването на „Азов“, накрая, участва в преговори с Русия. Загубата на Мариупул е горчива история за украинци, тя предизвика неверие, но не бих го надценяла. В Украйна има разбиране, че не би могло да бъде друго. Това донякъде напомня загубата на летището в Донецк през 2015 г., която също се защити дълго време. Тук мащабът, разбира се, е по-голям. Ако руснаците нарушат тази дума и започнат да съдят или дори убиват военнопленници, тогава, разбира се, това ще навреди на Зеленски.
– Виждате ли някой днес, който би могъл да бъде бенефициент на евентуален бъдещ спад в популярността на президента? Кой ще бъде основният му конкурент?
– Такъв човек, разбира се, е най-силният опозиционен политик: Петро Порошенко. Единственото нещо е, че Порошенко напоследък губи почва.
Той има свой собствен железен електорат, собствено парти и пари, така че ще може да се конкурира със Зеленски. Той обаче има един недостатък: той е известен политик. Войната ще доведе до преоценка на украинската политика. Ще има търсене на нови хора, които не са свързани със стария „предвоенен“ свят. Разбира се, Зеленски ще доминира, но той вече е свързан с боевете и израства до военновременен президент. Ще има новодошли. Може би от военната общност. Например, много популярен, макар и не напълно разпознаваем, е началникът на генералния щаб Валери Залужни. Знам, че има политически съветници до него и напоследък е все по-активен в медиите. Кой знае дали някак ще влезе в политиката. Част от електората ще почувства нарастваща нужда от силен лидер, който ще поеме възстановяването на страната, например, в нов премиер, който ще бъде един вид украински Аденауер или Ердхард (канцлери на Западна Германия от следвоенния период).
– А олигархите? Ще се върнат ли в играта?
– Понастоящем олигархите са съсредоточени върху спасяването на богатството си. Защото ги губят с космическа скорост. Виж Ринат Ахметов, който загуби стоманените си мелници в Мариупул. В навечерието на войната олигархите заглушиха конфликта си с президента и като цяло подкрепиха Украйна. Въпреки че някои странно изчезнаха, например, Игор Коломьойски. Не е ясно какво правят. След войната те ще се занимават с възстановяването на имотите си. Това ще бъде техен приоритет.
Те ще се опитат да си възвърне политическото влияние в зависимост от икономическата ситуация. Няма да е лесно. Ще има конфликти, например, по отношение на медиите. Сега повечето телевизионни канали се контролират от правителството, което създаде така наречения „Общ канал“. Но след войната олигархите ще искат да върнат медиите си, а администрацията не е готова да ги раздаде. Зеленский вероятно ще се върне към антиолигархична реторика. А новите политически сили, които ще се изявят, също могат да бъдат рязко антиолигархични.
– Възможно ли е да се мисли за избори, например ранни, ако ситуацията отпред се успокои?
– Факт е, че всичко зависи от войната. Според закона изборите не могат да се провеждат по силата на военното право. В политически план Зеленски ще вземе решение за такава стъпка и знам, че той се разглежда в средата си само когато ситуацията отпред се подобри. Това е, когато ще бъде възможно да се отблъсне руснаците, да се върне поне част от изгубената територия. Според много анализи, ако това успее, тогава не до края на годината. Когато има успехи, тогава той може да мисли да използва много подкрепа, докато е така. Ако ситуацията отпред е лоша, т.е. войната се превръща в изтощително позиционен по настоящата линия, Зеленски разбира се ще реши да не прави никакви избори. Защото настроението ще се влоши и той ще трябва да се съсредоточи върху спасяването на ситуацията.
Превод от полски
Текстът беше публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии на проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабски революции, В криво огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденица е наденица, Моят Лвов, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна измислена на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да бъде толкова красива, новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъдят историята, Минск безизходица
Оригинално заглавие на статията: Политиков украинских йедноци война i президент
