В съветските времена е имало такава шега за шофьора на тролейбуса и редовния му пътник. Шофьорът гледа всяка сутрин като една жена, редовният му пътник, всяка сутрин се втурва към тролейбуса с езика си на раменете си и скача в него почти изтощен. Шофьорът затваря вратата и се движи, взема изтощения, но щастлив пътник на работа. Но веднъж една жена, бягаща, бъркана и паднала, бързо се издигнала, но загубила няколко секунди. Тя вече тичаше до количката, но шофьорът немърсително затвори вратата точно пред носа й. – Нямах време – помисли си той разярително.
Винаги помня този анекдот, когато чувам от западни политици, експерти, правителствени служители как би могла да свърши войната на Русия срещу Украйна, за отстъпките, които Киев трябваше да направи, и още повече обвинения към украинците, че правят нещо нередно за руснаците.
Например, наскоро световните медии нарушиха изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за вероятността от възстановяване на мира в Украйна, което той изрази по време на реч на годишното събитие „Дискусии в Kultarant“ във Финландия. Освен това в повечето медийни репортажи информацията премина под нещо подобно: „Столтенберг: мирът е възможен, но Украйна не е готова за нея на всяка цена.“ Известно е, че наскоро около 90 процента от клиентите на новинарски сайтове четат само заглавия. И какво ще остане в паметта им? Че има шансове за мир, но такава и такава Украйна се пазари, не е готова да плати цената, която Русия изисква от него на първо място. Следователно тя се излага на страдание. Както себе си, така и техните съюзници, които трябва да налагат санкции, да подкрепят украинците финансово, да им дадат част от оръжията си, да влошат защитните си способности, да издържат на покачващите се цени на бензина, газа, електричеството и др.
Всъщност Йенс Столтенберг не е възнамерявал да изпрати точно такова послание към света. Напротив, той призова света да направи всичко възможно, така че Украйна да не трябва да плаща висока цена, на първо място, става въпрос за териториални отстъпки за Русия. „Мирът на територията на Украйна е напълно възможен, но основният въпрос е каква цена е готова да плати за нея. Задачата на Запада е да се увери, че Киев няма да трябва да прави териториални отстъпки и загуба на независимост“, – това всъщност каза генералният секретар на НАТО.
„Майсторите на титлата“ обаче умело изкривят същността на жалбата, защото именно от този ъгъл те и мнозина на Запад все още възприемат ситуацията. Като шофьор, който, въпреки че вижда неталентирания пътник-Украйна, не бърза да се срещне с нея. Въпреки че, за да помогнете, не се нуждаете от толкова много, несравнимо по-малко, отколкото ще трябва да положите усилия в крайна сметка, ако се забавите с тази помощ или дори повече го игнорирате.
Ясно е, че преди всичко става дума за оръжия, военна помощ за Украйна. Да, има. Да, благодарни сме за нея. Но все още не е достатъчно, понякога дори катастрофално не е достатъчно.
И това не е намек за някаква измяна. Струва си да разгледате хода на битките в регионите Луганск и Донецк, особено да разгледате битката за Северодонецк. Именно там се провеждат постоянни артилерийски дуели. И именно там има ясно предимство от страната на Русия, която има много пъти повече оръжия и боеприпаси за тях. Така че той може да си позволи да кара на нашите позиции, докато няма камък, необърнат от тях.
Най-досадното е, че някои страни партньори първо обещават някои обеми военна помощ, някои срокове за доставка, а след това нарушават сроковете и снабдяването много по-малко от обещаното. И това е в момент, когато Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна се опитва да вземе предвид тези обещания в плановете си за провеждане на военни действия. Например, украинската команда решава с цялата си мощ да запази същия Severodonetsk. В края на краищата ни обещаха в близко бъдеще да повърнем най-новите далекобойни и по-точни гаубци, както и подобрени множество стартови ракетни системи. А също танкове и щурмови самолети за пробив на вражеска отбрана, противовъздушна отбрана и противоракетна отбрана системи за защита на оборудването и персонала от атаки от въздуха, където руснаците все още имат предимство.
Но по-късно се оказва, че обещанието е цацянка. Че артилерията и MLRS ще бъдат дадени по-късно и в много по-малки количества. Че системите за въздушна отбрана все още трябва да бъдат произведени, и това ще отнеме няколко месеца. А с танкове и атакуващи самолети – като цяло, неприятностите. Няма да им дадат, защото… съществува определена неофициална договореност. Френският президент Еманюел Макрон разказа на украинските журналисти за това по време на посещение в Киев: „Помагаме на Украйна да се защити, но не влизаме във войната с Русия. Следователно, някои оръжия, като щурмови самолети или танкове, бяха договорени да не бъдат доставяни.“
Заповядайте. Това е, MLRS, самоходни артилерийски инсталации (на външен вид, техният невоенен човек може лесно да бъде объркан с резервоар), бронираните носители на персонал, пехотни бойни превозни средства все още могат да бъдат доставени, това все още няма да се счита за „влизане във войната с Русия“, и танкове вече не могат да бъдат, това вече е „влизане“. Безпилотни самолети, дори толкова мощни и смъртоносни, колкото MQ-9 Жътвар – можете, и пилотирани атака самолети и бойци – zas.
Чудя се защо такава странна дивизия? Русия ли е тази, която е поставила границата? Подозрителен. Кремъл изобщо се противопоставя на всяка помощ. И, например, МЛС от изброения „комплект джентълмен“ ще бъде най-досадно за нея, и Жътварка това е просто смърт. Така че, на Запад, те са установили такива вътрешни ограничения за себе си.
Приблизително като същия шофьор, решил да затвори вратата пред носа на пътника. Защо? Ами да. Защото „Путин ще атакува“. И това не е просто шега, не само мем. В Берлин, Брюксел, дори Вашингтон, те все още гледат назад към Москва.
Припомняте ли си колко наскоро бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел обясни защо е блокирала пътя на Украйна към НАТО още през 2008 г.? Тя твърдеше, че „това не беше Украйна, която познаваме сега“, че, казват те, Украйна е разделена политически между Янукович и Юшченко, че корупцията процъфтява там, управлявана е от олигарси. И други незначителни дрън. Тя обаче допълнително призна искрено: „Путин не би позволил това… Не исках да го провокирам.“
Това е, дори и тогава, преди 14 години, „Железният канцлер“ се страхуваше от руския диктатор-недомирк. През годините страхът само е нараснал. И сега, когато Путин е отишъл на война практически срещу целия цивилизован свят, страхът е достигнал апогея си.
И само Украйна, украинската армия са в състояние да докажат и докажат, че няма от какво да се страхувате, че това е колос на глинени крака. В крайна сметка, благодарение на ефективната ни съпротива срещу руската агресия, колективният Запад променя мнението си, като постепенно губи този ирационален страх от Русия. Затова се надяваме, че изявленията на политиците във Вашингтон, Лондон, Брюксел и Берлин, че ще се грижат за победата на Украйна и ще предоставят помощ за постигането на тази цел, не са празни думи, а не обещания.
