Намирането на паметник на Ленин в Украйна през 2022 г. е почти невъзможно. Те започват активно да се рушат като знак за европейския избор и отделяне от съветската (и руската) минало след Евромайдан. По този начин започва постепенно и предпазливо де-Русификация, фокусирайки се главно върху забраната за влизане на определени руски актьори или пеещи в Украйна и блокирането на руските социални мрежи и уебсайтове.
С началото на пълномащабното нашествие на Русия темпото се ускори: проруски политически партии започнаха да забраняват, стартираха процеса на преименуване на улици и накрая въведоха визов режим за руснаците. Разбира се, това не прави, без да оправдае определени „добри руснаци“, но това е съвсем различна история. Междувременно, за много дълго време сферата на образованието остана извън погледа, в която руснаците все още имат значително влияние.
Ученички от степен 5 до 11 все още преподават определени представители на „величествената“ руска литература всяка година. Като цяло, в програмата на чужда литература за руски писатели Вярно най-голям брой часове за обучение, процентът на творбите на руснаците в програмата надвишава дела на представителите на всички останали страни. И това е пряка заплаха за отбранителна способност на Украйна, както и всяко друго културно наследство на агресора.
„Бойкотът на руската култура е част от защитата на Украйна. Руската култура е основата на милитаристичната имперска идеология – това беше убедително доказано от директора на Санкт Петербург „Ермитаж“ Михаил Пиотровская в ужасна откровеност Интервю, което даде преди няколко дни. Една от тези, която звучеше там, се свадва на факта, че всеки културен проект на Русия, реализиран във външното световно пространство, по същество е специална операция, целенасочена като военния терор“, ни казва Олена Корчова, професор в катедрата по световна музикална история към НМАУ, в контекста на борбата за преименуване на Националната музикална академия „Петър Чайковски“.
„Всички сме милитаристи и империалисти… Като хора на културата сега трябва да разберем ролята си във всичко, което се случва. Човекът, участващ в историята, на първо място, трябва да върши добре това, което прави. Следвайки принципа „когато оръдия говорят, музите също трябва да говорят“1. – казва Майкъл Пиотровски.
Поради това на 13 юни работната група в Министерството на образованието и науката реши да поеме по радикален път и да изключване на собственост всички руски писатели от чуждестранни литературни програми от всички класове. Само Николай Гогъл имаше късмет, който се предлага да бъде прехвърлен в хода на украинската литература. За да не могат украинските ученички вече да не четат „милитаристи и империали“ от септември, съответното решение все още предстои да бъде взето от Министерството на образованието и науката.
Защо Николай Гогол получи снизхождане от литературни учени, дали е имало съмнения за други руски писатели, както и защо Министерството на образованието и науката все още не е одобрило нови програми в чуждестранната литература, ни разказа член на работната група, депутат от Гласа, секретар на Верховната рада комисия по образование, наука и иновации Наталия Пипа.
Наталия Пипа (снимка от Фейсбук)
***
Как изобщо започна този процес? Как е сформирана работната група, колко време и как е работила?
Лично бях окуражен да поема тази тема от есето на Оксана Забужко в международното литературно списание TLS „Няма извършители на света? Четене на руска литература след клането в Бухан“ (преводът на украински е публикуван Радио Свобода 25 април – прибл. ed.). Обсъдихме това с екипа, след това с MOS и предупредих, че ще изпратя списък с произведения за актуализации. По това време в Министерството на образованието и науката вече е създадена официална работна група, която включва професионалисти в тяхната област – както практикуващи, така и високопоставени теории. Изпратих първите предложения в началото на май, като общо процесът продължи около два месеца.
Аз бях единственият депутат в тази група. Моят екип и учители на Лвов училища и аз сме съставили списък на това, което ще бъде предложено и какво точно да замени. Например, защо преподаваме романтизъм чрез Александър Пушкин, а не чрез Джордж Байрон, чиято работа имаше много по-голямо въздействие върху света? Самият Пушкин каза, че е учил с Байрън. Едно е да преподаваш „В Лукоморие дъбът е зелен“, а съвсем друго е поемата „Полтава“, в която описва украинците като Путин сега – диви и без собствен език. Пушкин беше шовинист, който беше изпята от розиавтокрация на Y. И така, защо да го изучаваме?
За мен най-голямото откритие беше Фьодор Достоевски. Много се интересувах от чуждестранната литература в училище, но не можех да разбера защо Расколников изобщо имаше нужда да убие тази баба. Каква е тази идиотизъм? Мислех, че може би още не съм достатъчно голям, за да го разбера, но след като прочетох статията на Забужко и работата на Милан Кундера, осъзнах какъв е смисълът. В украинското общество изобщо няма спор – да бъдеш убиец или жертва. Украинското общество просто избира да живее нормално. Достоевски прави този избор, а това е изборът на руския народ. Руснаците нямат представа какво би могло да бъде иначе: във видението си човек може само или да поробва, или да бъде поробен. Но има много други избори, които цивилизованият свят прави.
Взети ли са предвид всичките ви предложения?
Почти. Едно произведение на Prosper Merimee не е в украински превод, така че е заменено. Когато разработихме предложенията, разбрахме, че всички учебници няма да бъдат препечатани незабавно, затова взехме предвид, че всички предложени произведения са в украински превод и са достъпни в интернет. Трябва да отбележа, че мислехме, че ще трябва да защитаваме много точки, но работната група, напротив, понякога беше по-радикална в подходите си.
Всъщност беше интересно и дали имаше такива писатели, за които имаше съмнения – да ги изключим или не.
Проведе се дискусия за Василий Биков. Това е беларуски писател, който се противопоставя на Лукашенко, но все пак той е съветски писател и в контекста на световната литература работата му не е необикновен феномен, който трябва да бъде проучен. Затова все още решихме да го изключим от програмата. Обсъдиха какво да правят с Николай Гогол, или да изключат Антон Чехов. Вместо това нямаше дискусии за замяната на Иван Крилов с Жан де Лафонтейн, особено след като имаме страхотни талашчета на Леонид Хлибов в украинската литература.
Има удобен телеграм бот „Какво направи Пушкин?“, където можете да въведете името на човек, за когото има съмнения дали заслужават паметници, улици или площади, кръстени на тях в Украйна, и да получите кратка информация за тях. Когато четете есе, не винаги знаете към какви възгледи се придържа авторът. Например, „В Лукоморие дъбът е зелен“ няма украинска антитеза, но в друга част от работата на Пушкин са. За мен това беше откритие, защото много хора го обичат, в Киев слагат цветя на паметника му.
Всъщност много творби на руски писатели бяха в списъка на избора на учителя и много учители сами ги избраха. Сега просто отнехме тази опция. Дискусиите за определени писатели трябва да бъдат отложени, докато Русия не капитулира. И едва тогава можете да обсъдите дали да се върнете, например, Борис Пастернак, или не.
Учителите често избират руски писатели да учат, тъй като много от тях в миналото са учители на руската литература. Има ли вече някаква визия за това как да се реши проблема с персонала?
Персоналът винаги е въпрос на обучение, заплати и лична мотивация. За съжаление, има малко начини да проверите какво учи учителят на ученика в час. Директорите знаят най-вече такива неща, но трудовият кодекс защитава както добрите учители, така и лошите. Необходими са други методи, като сертифициране на учители, които сме предложили, но все още не са одобрили. Въпреки това, ако изключите нещо от програмата, и учителят учи всичко един, тогава вече има въпроси към него. Ако не го направиш, му даваш избора, който използва. Беше ми странно да чета във Фейсбук обвинения от някои учители в стила: „Какво правите изобщо? Какъв PR? Премахнахме това от програмата сами отдавна.“ Ако бъдат премахнати – благодаря ви, но сигурни ли сте, че всички останали учители са го направили?
Защо решихте да прехвърлите Mykola Gogol в украинската литература? Все още има смесени мнения за него.
Гогъл се признава за украински, но пише на руски език. „Тарас Булба“ вече е в украинската литература, И ние вярваме, че „Инспектор“, „Мъртви души“, „Вечери на ферма близо до Диканка“ също могат да бъдат прехвърлени в украинската литература и по този начин да признаят, че той е напълно украински писател, да го прочетете в адаптиран превод, както преподаваме, например, Григорий Сковорода. „Инспектор“ и „Мъртви души“ всъщност са критика към Руската империя, така че мисля, че той все още може да бъде признат за украински писател.
Може би някой ден в украинската литература ще има раздел „украински писатели, които са писали на руски“, където ще изучават както Гогъл, така и Владимир Короленко. Може би, най-накрая, Йозеф Рот ще се появи в украинската литература като писател от Украйна, който пише на чужд език. Има и Александър Гранах, известен актьор и писател първоначално от района Gorodenkivsky на ivano-Frankivsk регион, който се нарече украински евреин. Възможено, ще стигнем до този дискурс някой ден, също, но първо трябва да се отдалечим от убийствената литература към по-изтънчена, световна.
Може би това признание, позиционирайки се като украинска или украинска, трябва да бъде маркер за това дали да приеме наследството на определен писател като украинска? Защото често обичаме да си спомняме кой е роден къде, не обръщайки внимание на това как тогава човек се идентифицира. Булгаков е роден в Киев, но това не му пречи да бъде украинофоб.
Може би това е въпрос за изследователи. Но голямото наследство на руската литература, което дойде при нас в чужда, определено трябва да изчистим. Защото как да обясним на дете, чийто баща е бил убит от руски войник, за да докаже, че не е „създание на пулсиране“, че трябва да преподава литературата на убиеца на баща й?
Много зависи от дискурс. Когато учех, още през 1998-2000, имах твърде много руска литература. А ние в Лвов го научихме в украински превод. Но разбирам защо все още е трудно за някои рускоговорящи украини да преминат към украински и да осъзнаят важността на това. Едно е, когато майка ти ти пее приспивна песен на украински, и е съвсем друго, ако на руски. И тук е важно да се разбере защо се е случило това: че е имало Емския указ, Ценностния циркуляр, Холодоморът, че в съветските времена тези, които са притежавали руски, са получили по-добри позиции – т.е. това е бил начин да ни унищожат, украинците. Тогава човекът ще направи избор. И аз съм за не да се кара, а да преследвам правилната политика на украински език.
Наскоро използването на руския език в училищата е забранено в Mykolaiv от новата учебна година, докато в Одеса е забранено да преподава руски език и литература. Защо следваше на руски и тези предмети като цяло все още в програмата?
Руският език и литература като предмети можеха да бъдат въведени като избираеми, това не беше забранено. Като задължителни предмети, те не са били в програмата от дълго време. Що се отнася до преподаването на руски език, ситуацията е различна. Съществува Европейска харта за регионалните или малцинствените езици и ние следва, по искане на представители на малцинствата, да ги преподаваме на техния език. Но имаме злоупотреби: при влизане в детска градина и начално училище заявлението има колона „друг“, а ако там е поставен кърлеж, е имало рускоговорящ клас или група. Ако нямаше активни родители, които да се противопоставят, тогава нищо не се промени. И само от 1 юли езиковият омбудсман ще може да наложи глоба на учителите, които не преподават на държавния език. Сега работим по промени в заявленията за прием в детска градина и училище, така че колоната „други“, поне да звучи „принадлежност към малцинство“. И тогава ще видим колко хора сега са готови да се наричат руснаци.
Колкото и внимателно да правим, никой не е спазил тази Харта, особено по отношение на руския език. В Русия няма нито едно украиноговорящо училище. В Канада, можете да учите на украински само в училище, което сте организирали за себе си, в Полша доскоро украинците също бяха учени полски и, може би, имаше само определени украиноговорящи групи. За да поправим това, не е необходимо да променяме дори законодателството, защото имаме добър езиков закон: трябва да променим прилагането му.
Какви са следващите стъпки, за да могат предложенията на работната група да работят?
Те трябва да бъдат одобрени от Министерството на образованието и науката, но има проблем – Министерството на образованието и науката не е съвсем съгласен с това решение, особено министър Серхи Shkarlet. Например, той е против изключването на Лео Толстой от програмата, която вече е била само в препоръчителната литература от 7 години, а също и срещу изключването на Достоевски и Пастернак. Може би Шкарлет просто ги обича, защото не е специалист по чуждестранна литература. Това е решението на работната група в Министерството на образованието и науката, а Министерството на образованието и науката трябваше да го приеме без обсъждане. Но когато министърът е Малко руснака, е трудно. Вече написахме обжалване, изучаваме правните аспекти и ще се застъпваме за тези промени в бъдеще, така че те да останат в предложенията, одобрени от работната група, поне до края на войната.
Материалът е създаден със съдействието на Неправителствената организация „Лвов медиен форум“ в рамките на проект „Подкрепа на ЛМФ за мрежата на журналистите“.
