По времето на легендарната Перестройка в съветския етер, или по-скоро по ленинградската телевизия, се появява прогресивна програма „600 секунди“. Програмата е с високо качество, дръзки, които още от първите въпроси станаха изключително популярни. Създател и постоянен домакин на програмата беше Александър Невзоров – същият, който сега се натъкна на скандал в Украйна, претендирайки за нашето гражданство.
След това, във времената на Перестройка, Невзоров печели неофициалната титла „демократичен журналист“. Защо? Е, защото тогава обществеността не беше твърде загрижена за истинските политически възгледи на медийния работник. Достатъчно беше, че той създаде нещо ново по време на трансформация, критикуваше властите, малко като западните модератори (както си ги представяхме). Демократични журналисти у нас бяха домакини на популярната младежка програма „Взгляд“, Владимир Молчанов с неговата „Направи и след ягодата“, Леонид Парфьонов, домакинът на „Имедна“ и др.
Какво беше разочарованието ни, когато „демократът“ Невзоров създаде грозния пропаганден филм „Наш“ за кървавите събития във Вилнюс през януари 1991 г. Филмът героизира изтребителите на вилнюската бунтовническа полиция, които се бият с неоръжените жители на града, стрелят по тях с живи боеприпаси, смазват ги с танкове. И Невзоров провъзгласи тези нечовеци за герои. И този филм се въртеше в отлично време по Първия канал на Централната телевизия на СССР. След това прави филм и в подобна вена за полицията на бунта в Рига. Това беше последвано от пропагандни ленти за Чечня, също, с ясно голям руско-шовинистичен вкус.
Лично това би ми било съвсем достатъчно, за да проникна в отвращаването към този герой. Но той не спря дотук, той влезе в политиката. Вече като заместник на Държавната дума, той силно и често обиждаше Украйна, че, казват те, няма такава държава и е нелепо да се говори за отделна нация. И преди всичко това той става доверчив на Владимир Путин по време на президентската си кампания през 2012 г. Невзоров нарече Путин „единственият, който може да задържи империя, разпадаща се всяка секунда от бедствие“. Това значи, че преди 10 години е бил страшна имперска с реваншистки маниери.
Тогава обаче Невзоров промени мнението си. И изненадващо радикално. Той се превърна в най-чувствителния критик на Путин и неговия режим. Освен това той попита Украйна и обещава да работи за победата ни. Въпреки че все още не се е покаял правилно.
Тук възниква дилемата за нас. Този характер абсолютно отрицателен ли е, токсичен за Украйна и залаганията на него е не само безсмислен, но и национално престъпен? Можем ли да забравим предишната му работа, дейности, изявления, да му простим и да го използваме в наша полза?
Поне чисто на емоционално ниво, лично аз никога няма да мога да му простя цялата информация мерзости, които е създал, всички тези обиди, реваншистки намерения. Що се отнася до нивото на рационално, това е по-трудно.
Да се върнем към биографията на нашия герой, да припомним дядо му генерал на Министерството на държавната сигурност, който се би с литовските „горски братя“ и в тази вена отгледа внука си. Това е от една страна. От друга страна, Невзоров изобретил легенда (или може би това е вярно) за индийски баща от племето Команч, срещнал майка си по време на Световния фестивал на младежта и учениците в Москва. Тогава дори се опита да намери баща си на американските прерии, но се провали.
Невзоров в младежките си години или бедрата, след това отива в религията и пее в църковния хор. Той влиза в университета, след което го изоставя, влиза в теологическата семинария. Той е или вярващ, или войнственият атеист. Това е демократ, после имперски. Или за бунтовниците, които седяха във Върховния съвет на Русия по време на кървавите събития от 1993 г., след това за Борис Елцин, а бунтовниците се превръщат в „луда и проклета лопата“.
Според добре позната поговорка, само глупак не променя възгледите си. В този смисъл, Невзоров определено не е глупак.
Когато след началото на руско-украинската война през 2014 г. общувах с приятелите си от Полша, те многократно ме препоръчваха да разгледам настоящите програми на Невзоров в YouTube. Дълго време не можех да надвия отвращението, но накрая реших. И той не съжаляваше за това. Пробата Невзоров след 2014 г. все още е толкова дръзка, остра, убедителна, както във времената на Перестройка. В същото време той чувства 30-годишния опит, който е придобил и усвоя.
Сега бившият пропагандист-имперски, по мое мнение, върши доста полезна информационна работа. Той не просто критикува и развенчава режима на Путин, посочва болковите му точки, предоставя инструменти за борба с него.
Невзоров признава, че някога е бил руски фашист, но предпочита това. „Никога не скрих факта, че по едно време бях болен от фашизъм, имах го. Но благодарение на това го познавам много добре, познавам симптомите му много добре, познавам слабостите му, познавам проявленията му, познавам нюансите му, знам усещанията, които той дава, и от какво се страхува в паника“, увери той..
Стъпвайки на гърлото на емоциите си, мога да кажа, че да, в полза на случая, си струва да вземем Невзоров в експлоатация. Това означава ли, че е необходимо да му се предостави гражданство? Не съм сигурен. Със сигурност не и според опростена процедура. Досега би имало достатъчно политическо убежище и там ще видим. Като се има предвид тенденцията на Невзоров да промени мнението си, вероятно тази негова анти-путинова позиция е временна.
Като цяло, използвайки примера на Невзоров, бих искал да се присъединя към тази дискусия (би било по-подходящо да се каже sracha) за „добрите руснаци“. Да ги вземеш с отворени обятия или да ги изгониш с мръсни метли? Всъщност вече формулирах мнението си: истината е някъде по средата. Необходимо е да разгледате всеки отделен случай, да анализирате, да решите. Някой ще дойде, някой ще навреди, някой ще остане безразличен.
Да вземем втория, не по-малко отровен пример – Марина Овсяникова, „жена с плакат“. Сега малко хора се съмняват, че тя се е превърнала в герой в специална операция. Чий? ФСБ? Една от кулите на Кремъл? Грижа. Основното нещо в историята й е, че е успяла да угоди на Запада по толкова прост начин. Реномируем немски вестник Зар Welt я заведе на работа, в Европа се възхищава, смята се за героиня, боец срещу кървавия режим.
За нас тя е по-скоро провокаторка. Но това означава ли, че е било необходимо да я посрещнем с „щикове“? Може би. Въпреки че би било много по-полезно, ако пресконференцията й наистина се проведе в Киев. Но украинските журналисти ще трябва да се подготвят за него много внимателно, за да разложат Овсяникова в атоми, а в същото време и цялата пропаганда система на Путинска Русия, с техните пригодни въпроси. От 2003 г. работи в Канал 1, главния пропаганден мундщут на Кремъл. Това може да започне въпроса от 2004 г., с Оранжевата революция. Какви задачи постави руското ръководство за пропагандистите, които трябваше да прокарат тези, които написаха в темники. След това, през 2008 г., срещата на върха на НАТО Букурещ. Какви бяха задачите, които Овсяникова лично направи, за да дискредицира Украйна и Грузия в очите на Запада. Тогава войната в Джорджия е едно и също нещо. Освен това, как беше извършена пропагандната операция срещу Евромайдан? Как беше изземването на Крим, инвазията в Донбас, подготвена от информационна гледна точка? И навсякъде трябва да се изясни ролята на нашата „героиня“. Накрая, препарати за мащабна руска инвазия. Какво се прави по Канал 1 по това време? Какво лично е направила Овсяникова, за какви програми и направления е отговорна?
Какво би дало? На първо място, бихме демонстрирали на Запад, че тази „героиня“ не е толкова героичен. Че тя е напълно замесена във всички ужаси, които се провеждат в момента в Украйна, защото тя взе активно участие в пълнене на руснаци с тази фалшива информация, пълна с към украинците и всичко украинското. И бихме могли да изучаваме руската пропаганда машина по-дълбоко, за да знаем как най-добре да му устоим.
Разбирам тези на моите сънародници, които кипят от просто към руснаците и дори „добри“ се виждат само мъртви. Трябва обаче да разберем, че сме обречени да живеем в съседство с Русия. Никоя магия няма да отведе страната ни на друго място. И ако някой не харесва израза „добър руснак“, нека използва друг – „лош руснак“ за разлика от „много лош руски“.
Рано или късно ще спечелим. Но Русия няма да се самоунищожи, нито ще бъде унищожена от нас. Както казват американците в такива случаи: към голям, за да се провали. Ще трябва да изградим съжителни пътеки с североизточния ни съсед по някакъв начин. И все пак е по-добре да се справят с „добри руснаци“ („лоши руснаци“), отколкото с „много лоши“.
