След всъщност шест месеца мълчание бившата германска канцлерка Ангела Меркел изнесе сравнително продължителна реч. Би било възможно да не се обръща внимание на думите на свален пилот, ако не и за няколко обстоятелства. На първо място, значителна част от речта беше посветена на нахлуването на Русия в Украйна, което ораторът нарече „очебийно нарушение на международното право“.
Едва ли има много украини, които сега биха говорили положително за Ангела Меркел. „Фрау Рибентроп“, „приятелят на Путин“, „руски газов сътрудник“ – какви обидни прякори не измислихме на този политик, когато тя все още беше на власт. И не само на власт, тя всъщност беше най-влиятелната личност в Европейския съюз – най-богатата организация в света.
Така че, сега, по време на ужасна война, която дойде у нас, ни е трудно да намерим не само топли, но дори неутрални думи за хора, които считаме за поне минимално замесени в тази трагедия. Преувеличаваме ли участието на г-жа Меркел? Съвсем не. Така например известният американски милиардер филантроп Джордж Сорос положи вината за прекомерната зависимост на Европа от руски газ и нефт от бивш канцлер на Германия. „Зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива остава прекомерна, най-вече поради меркантилистките политики, провеждани от бившия канцлер Ангела Меркел“, каза Сорос, говорейки на събитие на Световния икономически форум в Давос.
Добре си спомняме, че именно Ангела Меркел се съгласи с изпълнението на проекта „Северен поток 2“. И тя го направи в най-безотговорното време – през пролетта на 2015 г. Измина година от момента на анексирането на Крим. Войната продължи в Донбас. Путин, който току-що бе подписал споразуменията от Минск, изпрати войските си да изземат Дебалцев без никакво угризение, лицемерно наричайки ги „миньори и шофьори на трактори“. Меркел не разбра ли, че подписването на такова велико споразумение в Кремъл ще бъде възприемано само като факта, че водещата страна на Евроуня не е твърде загрижена за агресията на Русия в Украйна, така че е възможно да продължи да се извърши зверства? Въпросът е реторичен.
Меркел с желание отиде на среща с руския диктатор Владимир Путин, не се поколеба да го прегърне. Тя извъртя носа си малко на масивните му шеги, страхуваше се от кучето му, но това изобщо не я отвърна от намеренията й да построи с агресивна Русия. както обикновено.
Защото точно това изискваше германското общество тогава и преди всичко – немски бизнес. Такъв е Реалполitik в най-чистата си форма, когато всички морални аспекти се считат за без значение. Основното нещо е благосъстоянието, стабилността, устойчивото развитие. И това беше осигурено от руски нефт и газ, други суровини от Русия, сътрудничество с руски предприятия, и руския пазар. Руската хазна придобиваше милиарди петродолари, за които можеше да превъоръжи и модернизира армията. А Германия също получи значителни бонуси от сътрудничеството. Бяха ли взети предвид опасностите? Може би. Но, както се казва: след нас – поне потоп.
Именно в подкрепа на това сътрудничество, което беше от полза за Берлин, Меркел блокира Украйна да получи КАРТА за НАТО и съответно пълноправно членство в Алианса. Сдържа натиска върху санкциите върху Русия. Категорично отказа да доставя оръжия на Украйна, предотврати военната помощ за Украйна от други страни-членки на НАТО.
Припомняте ли скандала с германския вицеадмирал Кай-Ахим Шоенбах? В края на януари нашата публикация съобщи как по време на реч в Индийския институт за изследвания и анализ на отбраната той нарича „глупости“ страховете на Запада за нахлуването на Русия в Украйна. Развивайки мнението си, Шоенбах обяснява: „Всъщност той (Путин – ед.) иска да бъде спазен. И, боже мой, показването на уважение струва толкова малко, че всъщност не струва нищо. Доста лесно е да покажеш уважението, което изисква и вероятно заслужава.“ Вече тези признания за „заслугите“ на агресивен руски диктатор биха били достатъчни за международен скандал. Но вицеадмиралът не спря и призова за помирение с факта, че Крим завинаги ще остане руски. „Няма Кримски полуостров, никога няма да се върне… това е факт“, каза Шоенбах.
Човек би могъл да счита този инцидент за единичен, излишък от индивид, но, за съжаление, това не беше така. Разбира се възникна скандал и вицеадмиралът беше наказан за дългия си език. Бундесвехрът и германското правителство като цяло се дисоциираха от тези скандални изявления, а самият Шоенбах веднага беше уволнен.
Но, за съжаление, позиция, подобна на тази на Шьонбах, беше споделена от мнозина в Германия по това време, т.е. месец преди широкомащабното нахлуване на Русия в Украйна. Освен това както в германското общество, така и в експертната общност. Руската заплаха не желаеше да бъде взета на сериозно. И от известно време германците преобладаващо (както се вижда от социологията) вярваха, че Вашингтон е скрилноси много по-голяма опасност от Москва.
Разбира се, не можете да изобразите Германия изключително в черно. Точно като Меркел. Нека припомним, че бившата канцлерка беше един от инициаторите на Споразумението за асоцииране между Украйна и Евроуния, с нейна помощ страната ни получи помощ за милиарди долари, включително за реформите, от които се нуждаем. Германия приема за лечение ранените от Евромайдан, а след това в руско-украинската война в Донбас. И без значение как критикувахме Берлин и Меркел, немската страна не се поддаде на натиска от Кремъл, който се опита да приложи минскните споразумения по свой начин. Заради това възникна скандал с публикуването на поверителна кореспонденция с Берлин и Париж от Сергей Лавров. Именно Меркел не позволи да се отменят антируски санкции на ЕС, въпреки че не бяха достатъчно болезнени и скриха много мечове, за да ги заобиколят.
Но нека се върнем към речта на Меркел, спомената в началото на текста, която беше произнесена на церемонията по оставката на председателя на Асоциацията на германските профсъюзи Райнер Хофман , дългогодишен сътрудник и приятел на бившата канцлерка. „Що се отнася до ситуацията в Украйна, разбира се, аз не съм неутрален. Солидарността ми е с Украйна, която беше нападната от Русия, подкрепям правото й на самозащита. В това обръщение искам директно да заявя, че подкрепям всички усилия на федералното правителство, Евроуния, САЩ и партньорите в Г-7, насочени към прекратяване на тази варварска война за завладяване от страна на Русия“, каза Меркел. Бившата канцлерка грубо осъди зверствата на руснаците в Буча, Ирпен…
Това, което не чухме в тази ожесточена реч, беше разкаяние или поне допускане на вина. Наскоро остро критикувахме германския президент Франк-Валтер Щайнмайер. Но той поне успя да намери сили да се покае, по-специално за упоритата си подкрепа за руско-германския газопровод Северен поток 2. „Моето прилепване към Северен поток 2 очевидно беше грешка. Държахме се на мостове, в които Русия вече не вярваше и срещу които ни предупредиха партньорите ни“, каза Щайнмайер. Той призна и грешките си в отношенията с Путин и като цяло в политиката си спрямо Русия. „Оценката ми беше, че Владимир Путин няма да иска да плаща за пълната икономическа, политическа и морална разруха на страната си за имперската си лудост. Подобно на другите, аз сгреших“, каза Щайнмайер.
Да, германският президент се е изплъзвал от това да признае пълния спектър на вината си, по-специално по отношение на държането на изразителни „Путинферсти“ на отговорни позиции в правителството, но това е нещо. Дори не чухме това от Меркел. Може би ще чуем с течение на времето.
Според добре познатия американски психолог от швейцарски произход Елизабет Кюблер-Рос, в процеса на приемане на мъка, загуба или промени в живота, човек трябва да премине през пет етапа, които последователно да се заменят един друг: отричане, гняв, договаряне, депресия, приемане. В момента бившата канцлерка е в етап на договаряне. Докато германското общество преобладаващо го изпревари и достигна етапа на осиновяване. Затова настоящата социология демонстрира желанието на обикновените германци да помагат на украинците в борбата им срещу бруталния агресор по всякакъв възможен начин. Именно общественият натиск принуди настоящото германско ръководство най-накрая да спре да забавя изпращането на тежки оръжия в Украйна.
„През следващите седмици ще Украйна 12 от най-модерните самоходни гаубици в света в тясно сътрудничество с холандците. Федералното правителство също наскоро реши, че със системата ИРИС-Т ще снабдяваме най-модерната система за въздушна отбрана, която Германия има“, заяви германският канцлер Олаф Шолц. И съвсем наскоро той беше категоричен противник на въоръжението на Украйна. И дори когато Бундестага гласува да осигури на украинската армия тежки оръжия, канцлерът забави изпълнението на това решение дълго време. И всеки ден на отлагане струва стотици животи на украински защитници.
След войната всичко това ще трябва да бъде анализирано, разбирано. Като цяло, светът сега е на ръба да преосмисли цялата си архитектура за сигурност, която се оказа напълно не може да устои на агресор. Човечеството е било на крачка от Третата световна война. Събитията от последните месеци показаха, че без радикални промени, без радикална трансформация на международните институции, планетата ни няма да може да се превърне в безопасно място във Вселената. Най-накрая трябва да разберем, че скандалните Реалполitik без морал, ценности, човечност, може да изглежда тактически привлекателно, но стратегически се крие само по себе си фатални опасности.
