Промените във външната политика и политиката на сигурност, обявени от германския канцлер (на първо място, Труден курс към Русия на Путин, увеличаване на военната подкрепа за Украйна и увеличаване на способностите на Бундесвера в областта на териториалната и алианската отбрана) бяха от решаващо значение, тъй като те положиха радикална промяна в курса на Берлин към напрежението между Русия и Украйна, което расте от края на миналата година.
«
Малко преди 24 февруари 2022 г. новосформираното коалиционно правителство (SPD/Greens/Либерали) твърдо следва хода на последния кабинет на Меркел. Подобно на Меркел, той защитава позицията, че кризата може да бъде решена дипломатично, да се дистандира от предложението, предложено по-специално от СЪЕДИНЕНИТЕ щати, да наложи санкции срещу Русия, ако започне агресивни действия срещу Киев, и напълно отхвърли военната помощ за Украйна под формата на доставки на оръжия и военно оборудване.
По това време нямаше спор за необходимостта от укрепване на потенциала на Бундесвеера в случай на повишена заплаха от Москва. Напротив: новият шеф на Министерството на отбраната Кристина Ламбрехт започва работата си, като отлага плановете за модернизиране на армията, подготвена под предшественика си, и, както съобщава вестникът. Франкфуртр Алгемайне Цайтунг, дълго време избягваше обсъждането с главното командване на настоящите нужди на въоръжените сили.
Обявената от канцлера Шолц „епохална промяна“ (Зейтенвенде) е възможност за развитие на териториалната и на алианската отбрана. В случая с Германия това е изключително чувствителна област, която, разбира се, до голяма степен се дължи на исторически причини, но поради настоящия конфликт е пряко свързана и с това как Германия възприема и възприема мащаба на заплахата от Москва.
В германската политика днес обаче има признаци, че „епохалните промени“ са селективни по характер, а в някои аспекти е съмнително, че те наистина ще настъпят.
Нов Русландполитик?
Едно от най-важните и в същото време най-проблемните предизвикателства за Германия е преразглеждането на нейната политика спрямо Русия (Русландполитик). Избухването на война в Украйна напълно разкри колко погрешни е курсът към Москва, който до момента е бил преследван от последователни правителства, с малки или никакви големи корекции.
Основните архитекти на немския Русландполитик счита се, че социалдемократите са, включително бившият канцлер Герхард Шрьодър (поради тесните му отношения с Владимир Путин и дейностите в руските енергийни компании) и сегашния германски президент Франк-Валтер Щайнмайер, който, за разлика от бившия си партиен шеф, вече призна, че е преценил погрешно руския президент.
Наистина именно социалдемократите бяха тези, които през последните години оформиха най-важните понятия за отношенията с Русия. Всички те, започвайки с „промяна чрез търговията“ (Уандел дурч Хандел), след това „промяна чрез комуникация“ (Уандел дурч Верфлехтунг) и завършващи с „партньорство за модернизация“ (Модернизиеунгспартнершафт) времето на първия кабинет на Меркел, пряко посочено в концепция, измислена в началото на 60-те години на 20 век от Egon Bar, който се счита за главен архитект на новата източна политика (Остполитик) социалдемократи, формули на „промяна чрез сближаване“ (Уандел дурч Аннахерунг).
Християндемократите, които първоначално ожесточено отричат този подход, особено по време на владеенето на кабинетите на Бранд и Шмид от социалните либерали, го адаптират за собствената си политика спрямо Русия след Студената война. Социалдемократите направиха същото през следващите години, вече в тривиализирана форма. Един от ключовите елементи на тази концепция беше изцяло пренебрегнат, а именно ангажиментът за защита на правата на човека и гражданите, който изигра важна роля в преговорите на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа през 70-те години.
Поддръжниците на сближаването с Русия в Германия след падането на Желязната завеса изглежда са пренебрегнали факта, че успехът Уандел дурч Аннахерунг и политиките на развещаване бяха комбинация от стимули и натиск, икономика и морал, интереси и ценности, а не само в задълбочаването на икономическите отношения. Повече от 30 години икономическият аспект остава на първо място в съображенията на германския правителствен елит за отношенията с Русия, очевидно под влияние на силно бизнес лоби. Все по-малко внимание бе отделено на Уандел (промени), и само търговията, търговията и търговията бяха взети под внимание, или, както го е изказал Володимир Зеленский в реч в германския Бундестага на 17 март, Уиртшафт, Уиртшафт, Уиртшафт (икономика).
Дори кабинетите на министрите на Кол, които се промениха един след друг, след включването на ГДР във Федерална република Германия, се придържаха към измамния подход към Русия, виждайки Борис Елцин като лидер на про-демокрацията се променя. Берлин си затваря очите за разпръскването си на демократично избран парламент и пренебрегва докладите за военни престъпления по време на първата война на Чечня. Както и преди, се смяташе, че политиката на Елцин е насочена към доближаване на Русия до света на ценностите и стандартите на Запада, а Москва започва да се разглежда като важен партньор в глобалната политика за сигурност, която трябва да участва в съвместното формиране на европейския и световния ред.
След края на ерата на Елцин същата илюзия се разпространява и за Владимир Путин, „кристално ясен демократ“, според Шрьодер. Година след като той, като шеф на германското правителство, изразява такава присъда към руския президент в една от германските телевизионни програми, в „Северен поток“ е подписано споразумение, а малко след това, през 2005 г., Шрьодер, като вече бивш канцлер, става председател на надзорния съвет на консорциума, отговарящ за изграждането на газопровода.
През шестнадесетте години на управление на Ангела Меркел политическият курс към Русия не е претърпял основни промени по принцип. Москва все още беше третирана като важен играч в глобалната сигурност, а представители на Берлин бяха възприемани в Кремъл като покорни вносители на петиции.
Например, по време на посещение в Сочи през 2018 г., Меркел, вписването на подкрепата на Путин за Сирия, заяви на съвместна конференция с него, че Германия ще „говори още по-интензивно и ще поиска от Русия“ да използва влиянието си върху режима на Асад. Между другото, заслужава да се отбележи, че в контекста на политиката за сигурност и продължаващата война в Украйна на социалдемократите често се разказва фраза от предизборната им програма, че „сигурността в Европа е възможна само с Русия, а не срещу нея“. Този лозунг е многократно повтарян от самата Меркел.
Както и през предходните години, когато Русия предприе враждебни действия срещу съседите си, Берлин изрази критични мнения, което доведе до временно охлаждане на двустранните отношения с Кремъл, но това никога не беше придружено от опит за преразглеждане. Русландполитик. Анексирането на Крим от Русия и вдъхновените от нея клонове на самопровъзгласените „DPR“ и „LPR“ също се състояха без особена реакция от Берлин. Въпреки че германците остро ги критикуваха и подкрепиха налагането на санкции срещу Русия от страна на ЕС, това отново не беше придружено дори от опит за по-задълбочен размисъл относно проверката на подхода към германо-руските отношения.
Наблюдавайки реакцията на германското правителство на руската агресия в Украйна, човек може да види, че Берлин все още частично се движи по пистата на бившия си курс към Москва. Това важи преди всичко за социалдемократите, водени от канцлера Шолц. Зелените, които в продължение на много години заемат най-критичната позиция за Русия, заедно с либералите от FDP, ясно посочиха необходимостта да променят отношението си към Русия на Путин и по-активното участие на Германия във военната помощ за Украйна.
Междувременно германският премиер и част от партийните му рамене показват ограничена готовност да преразгледат позицията си за Москва. Те все още вярват, че конфликтът може да бъде разрешен само чрез дипломатически преговори, така че Русия да може да излезе от ситуацията със „спасено лице“. В този контекст показателни са неотдавнашните изявления на канцлера, в които избягва да формулира за евентуална победа за Украйна и за която е бил сериозно критикуван от медиите и християндемократите. По време на общ дебат на 1 юни в Бундестага лидерът на ХДС Фридрих Мерц директно попита Шолц: „Защо не кажеш това? Има ли второ дъно тук?“
Несъмнено дискусията за преразглеждане на политиката на Германия спрямо Русия ще бъде една от основните теми на политическия дебат през следващите месеци. Важна нишка в този случай ще бъде анализът на курса към Москва, който функционираше доскоро. Идеята за създаване на специална комисия по този въпрос в Бундестага се появи преди няколко седмици. Човек обаче не трябва да очаква, че в близко бъдеще ще има сериозно политическо споразумение по въпроса Русландполитик, и със сигурност социалдемократите няма да заемат видно място в този процес.
Също така не можете да свързвате твърде високи очаквания с работата по нов Остполитик, което беше обявено от ръководството на SPD.
Военна подкрепа за Украйна
Сериозни съмнения относно „епохалния“ характер на промените в политиката на Берлин се повдигат и от въпроса за военната подкрепа за Украйна. И тук позицията на канцлера Шолц може да предизвика най-много неудовлетвореност. От време на време подчертава, че Германия е една от най-големите пети обявява нови партиди оръжия и военно оборудване в Украйна.
Последното изявление се отнасяше до прехвърлянето към украинската страна на системата за въздушна отбрана IRIS-T – най-модерното такова оборудване, с което разполага Германия. Малко след като канцлерът направи това изявление в Бундестага, се оказа, че обещанието му не е било договорено с Министерството на отбраната, а също така беше казано, че това изявление е било изненада за Египет, който преди това е направил заповед за доставката на тези оръжия. Според германските медийни доклади Кайро е трябвало да прехвърли част от оборудването на Киев, но това все още няма да има голямо значение за нуждите на украинските въоръжени сили, тъй като IRIS-T няма да бъде готов за употреба до края на годината. Има още много примери за такива ситуации.
Военната подкрепа, обявена от кабинета на Шолц, като разменя оръжия със съюзници със запаси от създадени от Съветския съюз оръжия, които могат да бъдат прехвърлени в украинската армия достатъчно бързо и без нужда от допълнително обучение, не изглежда по-добре. Берлин проведе разговори по този въпрос, по-специално с Гърция, Чешката република, Полша и Словения. В повечето случаи основният проблем е, че Германия не е в състояние своевременно да предостави на партньорите си оръжията, които биха очаквали да получат в замяна на жертване на ресурсите си за Украйна.
Абстрактно от сложността на прилагането на конкретни оръжейни доставки, участието на Берлин във военната помощ за Украйна е ограничено, а мащабът му не съответства на изявленията на правителството. По данни, събрани от Килския институт на световната икономика, Германия се нарежда само на пето място в списъка на донорите на военна помощ. Изявлението включва разходите за военно оборудване и средства, прехвърлени за закупуване на оръжия. Цената на оръжията и военното оборудване, прехвърлени от Германия в Украйна между 24 февруари и 10 май, се оценява от центъра на 590 милиона евро, в сравнение с 14 милиарда евро от САЩ, който се нарежда на първо място, и 1,52 милиарда евро от Полша, която се нарежда на трето място.
100 милиарда за Бундесвеера
Да се нарека промени в германската политика за отбрана революционно е проблематично. На 27 февруари, в Бундестага, Шолц обявява създаването на специален фонд за преоборудване на германските въоръжени сили в размер на 100 милиарда евро. Поради това увеличение на разходите за въоръжените сили, както каза канцлерът на 30 май в интервю за вестника Щутгарт Цайтунг, Германия „скоро ще има най-голямата конвенционална армия в Европа като част от НАТО.“ Този инструмент ще бъде за еднократна употреба, той ще бъде заложен в Основния закон на Германия и ще бъде финансиран чрез държавни заеми.
В Германия и сред коментаторите в други страни тази сума направи голямо впечатление. Представители на Лявата партия говориха в критичен тон за мащабно превъоръжаване. Някои наблюдатели в Полша – например, Славомир Сиераковски на страниците на публикацията Критика Политечка – предсказа милитаризацията на Германия.
Всъщност 100 милиарда евро не означава широкомащабно превъоръжаване и не показва никакви дългосрочни промени в подхода на Германия към отбранителна политика. Тези средства ще позволят на Бундесвера да отговори на някои от най-належащите му нужди, тъй като в продължение на много години се бори с недостатъчно финансиране и липса на добро управление. В публикация на LinkedIn в деня на нахлуването на Русия в Украйна мнението на командира на германските сухопътни сили, генерал Алфонс Мейс, че Бундесвирът „е практически гол“ в контекста на способността на Германия да подкрепя съюзниците си от НАТО, не беше преувеличение.
Според германски експерти сумата от 100 милиарда евро повече или по-малко отговаря на нуждите от финансиране на обществени поръчки, от които Германия се нуждае, за да изпълни ангажиментите си в НАТО. Според Патрик Ценсбург, председател на Бундесверската асоциация на резервистите, сумата, която значително би укрепила потенциала на германските въоръжени сили, трябва да бъде три пъти по-голяма.
Курсът на преговорите за създаването на специален фонд за Бундесвера и споразуменията за проекти, финансирани от него между правителствената коалиция и християндемократите, показват, че отношението на Германия към политиката в областта на отбраната и преди всичко осъзнаването на значението на въоръжените сили остава несигурно. ЕПД, Зелените и ФДП се нуждаеха от подкрепата на ХДС и ХДС, тъй като самите те нямаха необходимото мнозинство в парламента, за да одобрят съответните въпроси.
Един от основните субекти на спора беше въпросът за разпределението на средствата. Зелените поискаха този инструмент да се използва за финансиране на военната помощ за страните партньори и за повишаване на способностите на Германия в областта на киберсигурността в допълнение към развитието на способностите на Бундесвер.
Християндемократите говориха в полза на използването на средствата изключително за укрепване на съюзническите и териториалнитереалния отбранителен потенциал на въоръжените сили. В резултат на това беше решено сумата от 100 милиарда евро да бъде изразходвана само за повторното оборудване на Бундесвеера. Договорен списък на оръжейните проекти, които ще бъдат финансирани от фонда, показва, че партиите в ръководената коалиция са били принудени да направят значителни отстъпки за християндемократите. На практика един от основните бенефициери на фонда ще бъдат германските оръжейни компании, по-специално авиационната индустрия в Бавария, която се управлява от КПС в продължение на много години.
Ето защо, още веднъж през последните години, чисто политически съображения, а не реалните нужди на въоръжените сили, отново надделяха при решаването на важни въпроси, свързани с Бундесвара. Федералното министерство на отбраната не е предоставило адекватно планиране за използването на допълнителен резерв от средства за преоборудването на Бундесвеера. Според германските медийни доклади работата по фонда в Министерството е извършена хаотично, както в случая с организирането на военна подкрепа за Украйна.
24 май в седмичното списание Ди Зайт Тео Зомер припомня процеса на подготовка за реформите на Бундесвер в началото на 70-те години, когато самият той е част от кръга на най-близките сътрудници на Хелмут Шмит, тогава министър на отбраната. Събитията на Министерството на отбраната бяха предшествани от стотици срещи с военен и цивилен персонал, благодарение на които беше извършен подробен анализ на нуждите на въоръжените сили.
Днес не само социалдемократите, но и германия като цяло би била дадена на някой като Хелмут Шмид, а след това не само като министър на отбраната, но и като канцлер.
Превод от полски
Текстът беше публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабски революции, В криво огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденица е наденица, My Lviv, Путин на галери, Полуостров на страха, Украйна измислена на Изток, Ново старо откритие, И трябваше да бъде толкова красива, Новогодишен подарък за Русия, Дали да обсъдим историята, безизходица минск
Оригинално заглавие на статията: Русландполитик. Czy Niemcy zmieniają spojrzenie на Wschód?
