Можете да разберете как от такова заглавие започва да се извърта и кутия определени категории хора. И не само в чужбина, но преди всичко в Украйна. Би изглеждало, че целият свят е разпознал невероятните лидерски качества на президента на Украйна. Неговата честност и ангажираност към идеалите за свобода и демокрация. Изключително важната му роля в организирането на отблъскването на руския агресор и невероятните усилия на екипа, който работи изключително професионално на вътрешните и външните фронтове, отпред и в задната част. За тях нищо не означава, че за кратко време като президент и освен това, противно на действията на различни видове „опозиция“, Зеленски успя да „зашие заедно“ регионите, антагонизирани от неговите предшественици, доколкото е възможно. Ако не се обедините, тогава поне съгласувайте украинци, без да спекулирате по остри исторически теми и езикови въпроси.
Намалете корупцията и започнете мащабно пътно строителство. Да се установят приятелски отношения с най-близките и, както се оказа, стратегически важни съседи. Устои и не се пречупи, без да подпише „Минск-3“, което най-накрая би лишило Украйна от независимост и суверенитет. Обявете истинска война на олигархията и не бъдете изкушени от неговите „щедри“ предложения. Оказва се, че за хората от старата клан-олигархична система изобщо няма значение, че Зеленски е обявен за човека на годината, най-влиятелният политик на планетата, награден с най-високи категории чужди държави. Напротив, може да се види как всяка положителна дума за президента Зеленски буквално обогатява информационната служба на политическите и олигархични кланове. С това, което омразата проклятия изливат не само върху Зеленски, но и върху онези, които се осмелиха обективно и безпристрастно да преценят ситуацията.
Но сега настъпи моментът, когато човек не трябва да се страхува от безкрайни инвективи и ритуални проклятия, адресирани до себе си, а просто да се запита: кой и за това, което все още е разярен от политик и президент Зеленский? Разбира се, режимът на Русия и Путин трябва да бъде поставен на първо място сред мразещите Зелениски. Именно Зеленски се оказа, че не е наред с него. Той не сътрудничи, не се поддаваше на корупционни предложения, не се страхуваше от лични заплахи, не позволяваше изпълнението на старите мински споразумения и дори не мислеше да капитулира. Значително е, че дори в украинската политическа общност има такива, които излагат взаимно безспорни версии. Или обвиняват Зеленски в участие в подбуждаща война чрез непреклонност, тогава те излагат просто безполезни версии на споразумения с Патрушев за войната. Понякога изглежда, че на тези политически технолози им липсва здрав разум или дори по-точно съвест. Чудя се какъв би бил финалът за Украйна, ако президентът реши да отстъпи територии, хора и суверенитет? Бихте ли гледали спокойно как Русия систематично, с мълчаливото съгласие на „загрижения“ Запад, абсорбира Украйна? И всичко това в името на причастието „какво казахме“?
Що се отнася до Русия, наистина има какво да мрази Зеленски. Първо, за поражението на руската пета колона под формата на OPFL и ареста на Медведчук. Второ, за отстраняването от правителството на политическите елити отдавна покварени от руския режим. Които от десетилетия са „в бизнеса“ и на куката в руската ФСБ и ГРУ. И, трето, за бързото създаване на нова международна проукраинска коалиция. След прилагането на тези три важни аспекта Украйна не само заяви своята субективност, тя показа, че ще продължи да защитава суверенитета си до последно.
Изключително важен момент в историята на промяната в позицията на Запада за Украйна беше личната некорупция на президента Зеленский. Със своята поза и критичен подход към екипа, който показа честа ротация на персонала, той демонстрира на Запад, че Украйна може и трябва да бъде подкрепена. Няма следа от неотдавнашната „умора от Украйна“. Вярно е, че вътрешната украинска опозицията не е мързелива и се опитва по всякакъв възможен начин да хвърли спасителна линия на западните отрицатели на Украйна под формата на обвинения за „голям крадец“ или за ескалиране на атмосферата около „Вагнергата“, вдъхновена от враговете.
Не стана. И много западни лидери дори трябваше да покажат истинското си лице. Меркел, Шолц, Макрон, Орбан и други трябваше да измислят нови обяснения всеки път защо продължават да правят бизнес заедно с агресорната страна. Германците бяха принудени най-накрая да убият общото си дете в мозъка с Путин – Северен поток 2. Те бяха принудени да се съгласят да изтеглят гигантските си фирми от руския пазар. До голяма степен тук изигра роля не само натискът от страна на СЪЕДИНЕНИТЕ щати, но и перемпторните обжалвания на Зеленски, критикуващи поведението на западните лидери. Едва след това западният свят започва не с думи, а в дела, за да покаже своята ангажираност към принципите на международното право, демокрацията, правата на човека и универсалните човешки ценности. Всички станахме свидетели колко болезнен и бавен се оказа този процес за Запада. Въпреки че в бъдеще западните политици чакат само отслабването на позицията на Украйна, за да предложатда направят „компромис“ за сметка на изоставянето на окупираните територии и да възобновят бизнес сделките си с Путин.
Жалбите на Зеленски към парламентите по света се превърнаха в апел към народите на тези страни. Простите му и проницателни думи моментално удариха целта. Те предизвикват възхищение и уважение сред населението към вида на новия политик и в същото време плашат традиционните си политически елити. Именно обикновените граждани по света започнаха да възприемат украинския лидер като здравословна алтернатива на гнила политическа система, която затвърди установените йерархии на държавно-политическите елити в продължение на десетилетия. Светът е узрели за това, че прекалено мащабното заведение трябва да бъде коренно променено. В колко часа е цинично истинска политика, за щастие, тя е към края си. Именно в популярността на силата на Зеленски в света. Той се превръща в модел за подражание, но в същото време предизвиква невероятна завист, а понякога и от традиционните политици. Всичко това със сигурност генерира съпротива от старите елити. И дори устойчивост на стари системи. Защото силата е не само въздействие, но и обратен натиск.
Мълчаливата солидарност на традиционните елити за запазването на стария ред и самите те в него често се проявява в забавянето на отделните държави с подкрепа и помощ за Украйна. Проблемът със статута на Зеленски е, че той има подкрепата на масите, но решенията се вземат от елитите. Следователно може да се види, че съпротивата се оказва не само от корумпирани елементи на системата, но и от предприятието. В края на краищата примерът на Зеленски е заплаха за старите елити. Ето защо, те грабват всяка отпусната, всяка равномерна пресилена блъпка. Такива промени ще отнеме време, което Зеленски и Украйна имат малко. Тъй като симпатизантите на Зеленски в различни страни могат да изразят отношението си към сегашното правителство само на изборите, промените ще се проведат, но ще се разтегнат навреме.
Друго нещо е критика в рамките на страната. Като правило това е критика от така наречената опозиция. Те са критикувани за военно-тактическите затъпявания, за невъзможността да се разгърне блокадата на Азовстал. И въпреки че такава критика по чудо се „изпарява“, когато ситуацията се коригира благодарение на успешните действия на екипа, утайката постоянно остава. Такава „критика“ има характера на организирана кампания с цел да събори популярността на Зеленски лично. За съжаление трябва да заявим, че политическите опоненти правят това по тесни партийни причини. Въпреки че обясняват поведението си, като уж вкореняват Украйна и желанието да се предотврати узурпирането на властта и прекратяването на авторитарните тенденции от страна на настоящия президент.
Толкова по-силна е подкрепата за Зеленски от гражданите на страната, толкова по-цинични стават атаките срещу него от политически опоненти. За което изобщо няма значение как действията им ще повлияят на позициите на Украйна. Те не се спират нито от войната, нито от възможното забавяне поради скандалите, организирани от тях, за предоставяне на Украйна на така нужните високопрецизни оръжия. Те бедствено манипулират, призовавайки политически опити за преследване за наказателно преследване дори по статията за измяна. Казват, че разследването „не е навреме“. И как можете да воювате с врага, без да откривате или наказвате вражеската мрежа?
По-рано заплашиха да се развъртят и да паднат в рейтинга на Зеленски. След като личният рейтинг на Зеленски достига 90%, те се опитват да карат клин между него и Въоръжените сили. Издухват някакъв вид политическа конкуренция между Залужни и Зеленски. Освен това, те манипулативно се опитват да позиционират Залужни по-близо до опозицията, сякаш забравят, че Залужни е член на екипа на Зеленски. Всъщност всичко това е безполезен бизнес. Бездейно и безполезно губене на време и ресурси. Защото Залужни няма да иска и няма да може да се състезава със Зеленски на следващите президентски избори. Първо, защото е военен човек и след победата, статутът на герой, спечелил войната, няма да е необходимо да обезсвещава политическите шоудаун. Второ, Залужни е съмишленик на Зеленски и той не се нуждае от войни под прикритие с опозицията. Трето, Петро Порошенко ще иска да остане лидер на опозицията към последната. Защото за него това е възможност да се избегне справедлив процес. Изглежда, че дори за децата вече е ясно, че ако Зеленски имаше зли намерения и на всяка цена искаше да бъде избран за президент на Украйна отново, той не би искал по-добър конкурент от Порошенко. Затова той би продължил играта на властта и предполагаемата опозиция. Но Зеленски преди всичко иска Победа за Украйна. Затова той отхвърля политическите изчисления, за да не разбуди още по-големи препирни в обществото. А това е и невероятната му сила.
