Старши лейтенант от израелската армия за отбрана (IDF) Максим П. е останал месец и половина до края на договора, когато започва руското нашествие в Украйна. Служи пет години, и веднага повдига въпроса за предсрочно прекратяване на договора – за да отиде възможно най-бързо, за да защити страната, в която е роден.
Максим говори за жизнения си път, биейки се от 7 април 2022 г. срещу руските нашественици в херсонския сектор на фронта.
Максим е роден в град Бар, област Винитсия на Украйна. Репатрира се в Израел на 22-годишна възраст през юли 2015 г. Сега е на 29 години, не е женен. Неговата еврейска майка живее в Рамат Ган, баща му сега е в Бари.
Преди репатрирането Максим завършва Академията по мъдро национално право в Харков. „Харков е специален град за мен“, казва той.
Той е изготвен в IDF през април 2017 г. и остава за офицерски курсове, старши лейтенант на инженерните сили („Гандаса Кравит“). През 2019 г. и 2021 г. участва в борбата на дивизията Голани в областта на отделна ограда в сектор Газа срещу терористи от Хамас.
„Имам много познати от украински градове, които са били бомбардирани, много приятели сред украински офицери, които сега са на служба в горещи райони. Очевидно руснаците стрелят по цивилната инфраструктура в почти 90 процента от случаите и много деца и жени страдат от това“, обяснява Максим решението си да воюва за Украйна.
В израелската армия по отбраната въпросът за намаляване на срока на договора му не е решен бързо. „Никой не ми каза „не си отивай!“. Но те призоваха за здрав разум – казват: „защо ти е“. В същото време никой не слага никакви забрани“, каза младият офицер. В крайна сметка е освободен от израелската армия само две седмици по-рано от изтичането на договора му.
Отивайки в Украйна, офицерът за своя сметка напълно купи всички боеприпаси – каска, бронежилетка, плочи за бронежилетки, лекарства. Според него в края на март израелските военни магазини за боеприпаси вече били полупразни – продавачите казали, че много хора отиват в Украйна и купуват цели комплекти, изпразвайки запасите от магазини.
„Ще кажа добра дума за нашите военни магазини за боеприпаси: след като научих, че отивам в Украйна, те самите предложиха добри отстъпки. Хората отговориха и се опитаха да помогнат, когато разбраха, че отивам в Украйна“, каза той.
Първоначално Максим търси в интернет как чужденец може да стигне отпред. В посолството на Украйна му беше казано, че назначаването се провежда на място, просто отидете в Украйна. Накрая той се съгласи чрез познати доброволци. Прелетя през Варшава. По пътя, като шофьор, той също помогна да се управлява кола с лекарства от Полша през границата.
Разделението в конкретна бойна единица се случи по следния начин: „Говорих чрез приятели, написах резюме, то беше изпратено в щаба, вечерта те бяха призовани на разговор лице в лице, попитаха те – вие ли сте това, това и можете ли да го направите? Отговорих – да, мога, но ще ми трябва малко помощ. Съгласен ли си да отидеш да ни помогнеш? Да. „Тогава в седем сутринта напуснете, бъдете готови.“
В резултат на това интервю той е изпратен в южната посока – в участъка Херсон на фронта. Чисто в армейската специалност при ИФД – и в статута на специалист, който ще преподава и показва какво да прави.
„Степите на регион Херсон и пустинните райони в близост до сектор Газа са донякъде сходни – по отношение на стрелбата, това е много отворена зона, въпреки че има по-малко пясък. Има по-гореща посока за артилерия. Стептата и много открит терен не позволяват успешна офанзива. Но където успяхме да влезем и да ги направим (руската армия. – Ш. Б.) мръсни трикове – направихме. Но те не се изкачват на блъската, хората са защитени, работят много усърдно“, казва Максим.
Според Максим дори е имал контраст след израелската армия – защото „тук командата трепери повече от своите момчета. Отидохме на един изход (в задната част на врага. – С. Б.) и когато се върнахме бяхме посрещнати лично от боен. Прекрачи границата на контакт на оборудване, за да ни посрещне от изхода. Хората се грижат. Никой с щик нож в зъбите не тича към резервоара, всичко се прави правилно, за да спаси персонала и да нанесе максимални щети на врага.“
По-нататък, историята на Максим П. в първия човек.
„Тук съм, за да свърша много конкретна работа. Знанията ми след израелската армия се приравняват на знанията на специалните части. Това е саботаж и разузнавателна работа и изпълнение на инженерни засади с експлозия. Израелският опит и израелското психично обучение помагат много.
В Израел сме много добре подготвени. В офицерски ранг nобучение се случва за износване. Има двуседмична имитация на военни действия, до такава степен, че нещо „пристига“ за вас, когато спите. Според правилата останалото след такава „бяла нощ“ е най-малко 9 часа, но ни бяха дадени само 6-7 часа, последните сокове бяха изцедени от нас, за да ни подготвят възможно най-умствено за истинска война.
Как се отнасят другарите ми с мен тук? Човек, който не дължи нищо на никого, дойде да помогне в такава ситуация. Току-що казах, момчета, дайте малко работа. Да сложим край на тази война по-рано и да се върнем към нормалното. Без расизъм, отнасям се с голямо уважение.
Говоря с военните тук, а хората имат разбиране – трябва да правим като в Израел в армията, трябва да бъдем силни и независими като Израел, нуждаем се от същите самолети като в Израел, нуждаем се от същото обучение. Те разбират, че Израел е стандартът, към който да се стремим. Всичко останало е добре облечени хора в добра форма, но в Израел е точно там. Израел се уважава и оценява за обучението си, възможностите си.
По отношение на политиката те са малко ядосани на Израел, защото очакваха по-силна подкрепа от политическото ръководство, но разбират, че хората в Израел помагат за всичко, което могат – както бежанците, така и хуманитарната помощ. Целият Израел иска да помогне на Украйна, но политическият компонент е „паша на гърба“, но виждам, че дори и тук Израел започва да променя своята реторика.
По очевидни причини Максим отказва да опише подробно работата си в украинската армия, но се съгласява да говори за един пример.
„Имаше такъв излет през нощта с помощта на пехотинци, нивото на израелския Шайет-13 (военноморски командоси). Т.е. морски набег на територията, контролирана от врага, влизайки в задната част и атакувайки определена колона на врага. Тежък бакшиш в неблагоприятни условия на туризъм. Дори по израелски стандарти всичко се случи много бързо. Цялата система се движи около теб и се опитва да ти помогне да дойдеш на мястото.
От Черно море е било кацане. В дълбоката задна част на руснаците. Колекцията е извършена след три часа. Всъщност, не знаехме на кого ще „четвърт“ с допълнителни средства за изпълнение на бойна мисия. Дори не ги познавахме лично, не установихме радио контакт с тях. Но в процеса и поради добрата мотивация завършихме такава задача.
Излитане, проход през блатата, идване на мястото, положи „подарък“, изчака, те издърпаха нагоре, плеснаха. Приземихме оборудването им и притиснахме краката си.“
Според Максим е имало други нощни набези, които да помогнат на оръжейните по-точно да покрият определени места.
Питам го дали е участвал в многократни удари на украинската артилерия на летището на руските войски в известната Чорнобаивка. – Не – казва той със смях в гласа си – има кой да прави без нас. Цялата варели артилерия е толкова застреляна в онзи район. Мястото там е толкова стъпкано, че вече е нелепо.“
Според него имат строга забрана за съхранение на снимки. Тези снимки, които са направени от него на работа, той, по заповед, изтрива на всеки няколко дни.
Максим П. през 2017 г.
В края на разговора Максим изпраща снимки на периода си на служба в Израелската армия по отбраната, като го моли да „замъгли“ лицето си. „Не знам как израелската държава ще реагира на такива доброволчески действия. И не искам роднините, живеещи в Украйна, да страдат. Израел и Украйна са еднакво скъпи за сърцето ми“, казва Максим, израелски специалист в украинската армия.
Според главния равин на Украйна Моше Рювен Асман, около 200 израелски граждани сега доброволно изпълняват бойни функции в редиците на украинската армия. Историята на Максим е една от дветеста израелски истории за тази война за свободата и независимостта на Украйна.
Снимки от частната колекция на Максим П.
Препечатайте от сайта на канадска НПО «Украино-еврейска среща»
