На 23 май в Женева се случи доста значимо събитие: Борис Бондарев, руски дипломат и съветник на постоянната мисия на Русия в ООН в Женева, подаде оставка поради нахлуването на Русия в Украйна. В същото време той не само силно раздува вратата, но и повече от грубо критикува руското ръководство и родното му Министерство на външните работи, особено шефа му Сергей Лавров.
Прощалното изявление, публикувано от Бондарев, е достойно за специално внимание. В него руският дипломат по-специално твърди, че „никога не е бил толкова засрамен от страната си, както на 24 февруари“. „Агресивната война на Путин срещу Украйна, а всъщност и срещу целия западен свят, е не само престъпление срещу украинския народ, но и, вероятно, най-тежкото престъпление срещу народа на Русия, което в удебелен Z зачеркна всички надежди за постепенно развитие на успешно демократично общество у нас“, каза Бондарев.
Според него организаторите на войната срещу Украйна, водена от Владимир Путин, „искат само едно нещо – да останат на власт завинаги, да живеят в надут дворци, построени с безвкусност, да плуват на яхти, в тонаж и да струват сравними с целия руски флот, наслаждавайки се на неограничена власт и пълна безнаказаност.“
Според дипломата, през последните 20 години в „работата на Министерството на външните работи (на Русия – ед.) нивото на лъжите и непрофесионализма нарастваха постоянно.“ „През последните години тя стана просто катастрофална. Вместо безпристрастна информация за случващото се, безпристрастен анализ и трезво прогнозиране, има пропагандни клишета като съветските вестници на 30-те. Изградена е система, която се самозалува. Министър Лавров е добра илюстрация на разграждането на тази система. Вече 18 години той преминава от професионалист и образован интелектуалец, към когото много служители на министерството искат да гледат, към човек, който постоянно излъчва изявления, които си противоречат и заплашват света (тоест Русия също) с ядрени оръжия!“ – каза Бондарев.
И наистина, това, което си струва, е поне цинично изявление, направено от Лавров в Истанбул пред журналисти от цял свят на 16-ия ден от пълномащабно нашествие, че Русия не е атакувала Украйна. Човек може да си припомни и как бившият руски представител в ООН Витали чуркин през 2014 г. пламно отрече, че „малките зелени мъже“ са руски войници. Той излъга за свалянето на малайзийския самолет MH17, бомбардировките на граждански цели в Сирия от руски самолети. Не по-малко лъжлив беше сегашният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензия. Струва си да споменем изявленията му за военните престъпления на руснаците в Буча. Небенция увери, че по време на престоя на руски военен персонал по улиците на града няма цивилни тела. И в навечерието на инвазията той страстно увери, че Русия няма и най-малки агресивни намерения.
Но обратно при нашия герой Бондарев. Ясно е, че след силното изявление на руския дипломат журналисти от цял свят се втурнаха към него с молба за интервю. Тук, по-специално, в коментар за британски вестник Телеграфът Бондарев каза, че е далеч от единствения руски дипломат, решил да се подчини на изтреблението след началото на войната. Няколко от познатите му, увери той, подаде оставка от Министерството на външните работи без шум или публичност. Според него дори тези, които се придържат към войнстващата реторика в публичното пространство, допускат в частни разговори, че са шокирани от бруталната война в Украйна и факта, че работата на Министерството на външните работи е да излезе с оправдания за очевидни военни престъпления.
Наистина, много мислещи хора сега бягат от Русия. Сметката на руските емигранти само през последните три месеца вече отива на стотици хиляди. Актьори, писатели, художници, програмисти и др. Дори представителят на Путин за устойчиво развитие в международните организации Анатоли Чубе – човек, който винаги се разбираше с всяко правителство и знаеше как да намери топло място за себе си – реши да си отиде от Русия.
Но струва ли си да вярваме в искреността на горните изявления на Борис Бондарев? Едва. 41-годишният възпитаник на Московския държавен институт за международни отношения работи в дипломатическата област от 2002 г. насам. В продължение на 20 години от кариерата си той успява да оцелее след войната в Грузия, сирийската операция, окупацията на Крим и инвазията в Донбас. Досега по някаква причина той нямаше душа на съвестта, нямаше желание да се откаже от тази срамна окупация, целяща да оправдае престъпленията на Москва на международната арена, да критикува както Кремъл, така и неговия отдел.
Затова в „инцидента с Бондарев“ е по-подходящо да се говори не толкова за благоприличие и съвест, колкото за трезво изчисление. Както, в края на краищата, в случая на Анатоли Чубейс и много други руски беглец знаменитости. Без да подаде оставка, продължавайки да работи в руското външно министерство, Бондарев всъщност ще остане замесен в престъпления срещу човечеството, извършени от руската държава в Украйнаyini. Случаят с началника на дипломацията на Третия райх, Йоахим фон Рибентроп, срамният край на кариерата и жизнения му път служат като ярък пример и убедително предупреждение.
Не е нужно да сте някакъв суперанализ, за да разберете, че няма шанс в Русия, защото има ситуация, когато на практика целият цивилизован свят му се противопоставя. Този факт беше заявен дори в етера на кремълско-пропагандната телевизионна програма „60 минути“, която е домакин на Олга Скабеева. Бившият полковник на съветската армия, а сега и военен експерт Михаил Khodaryonok, който присъстваше в програмата, говори остроумно за песимистичните перспективи на Русия: „Най-важният недостатък на нашата военна и политическа ситуация е, че ние сме в пълна геополитическа самота. И практически срещу нас, колкото и да искаме да признаем, целия свят.“
Наскоро британски вестник Икономистът публикува статия на политолог Андрей Кортунов, в която авторът очерта три вероятни сценария за края на войната в Украйна. Първата е решителна победа за Украйна. Вторият е подписването на несъвършен, но взаимно приемлив политически компромис. Третият сценарий предполага, че няма да бъдат постигнати споразумения за Украйна и „конфликтът ще продължи, плавно течащ от един кръг на ескалация до крехко примирие и обратно отново“.
Ясно е, че само първият вариант е от полза за Украйна от тази триада. Тя е много по-привлекателна за колективния Запад, особено за Съединените щати. „Триумфът на Украйна би позволил да укроти и „опитоми“ Русия. И по-спокойна Русия, от своя страна, би позволила на Запада да се справи с Китай с по-голяма лекота, което ще остане единствената сериозна пречка за установяването на либерална хегемония и дългоочаквания „край на историята“, обяснява политологът.
Надяваме се, че рано или късно (за предпочитане възможно най-рано) Западът ще осъзнае това и ще направи всичко, за да изпълни първия сценарий. Приемането на закона за lendliz, и за 40 милиарда долара помощ за Украйна в СЪЕДИНЕНИТЕ щати, Създаването в Рамщайн на де факто антипутинска коалиция от държави, въвеждането на пет пакета санкции срещу Русия и подготовката на шестата, решителна подкрепа на западните общества за борбата на украинци срещу агресора – всичко това не може, а да предизвика оптимизъм и вяра в последната победа.
