Кирило Буданов, ръководител на разузнаването за отбрана на Украйна, заяви в интервю „NV“, какво украинското разузнаване знае за действията на руснаците в Донбас и Херсон, и за настроението, преобладаващо в Кремъл. ни се предлагат най-важните тези от това интервю.
За регион Херсон
Руснаците имат много силен недостиг на персонал. Онези хора [потенційні колаборанти], на които разчитаха преди войната, в много случаи те изобщо не се оправдаваха. Определен брой хора се съгласиха да сътрудничат. Но доста нисък процент от тези, които са направили това, всъщност са в състояние да управляват поне някаква област на града. Следователно основният проблем е недостигът на персонал.
Следващият въпрос е: какво искат да създадат? В болния ум на руското ръководство има две идеи, които те ценят. Първият е възпроизвеждането на провинция Таурида, която съществува за кратко време в Руската империя. Това е територията на Крим, област Херсон, отчасти област Миколейив и дори малко Донецк регион и Запорожие, с административния център в симферопол. Това е идеята, която сега прокарват.
Втората идея, която рядко се чува, но се провежда, е така нареченият Небесен град. Това са регион Одеса, регион Херсон, част от региона Миколаив, град Днепър и част от региона Донецк. Имаше такава концепция. Казвам отново: това е болен ум.
Те ще се опитат да направят демографска криза, а след това и хуманитарна. Само в този случай те ще могат да се справят с по-голямата част от населението. Много е лесно да се манипулират настроенията на населението, когато хората отнемат всичко и след това предлагат хуманитарна помощ. За да не харчат милиони, те ще харчат стотинки, давайки троха хляб.
За бъдещето на Донбас
Сега те все още са на кръстопът. Това е, не те, но той е президентът на Руската федерация — един човек решава там. Той не взе окончателно решение дали да се опита да приеме така наречения Донбас като част от Русия, или да го остави като някаква трета територия. Определени стъпки обаче вече са предприети. Сред тях най-важен е преходът на кураторството [над проектом «ЛДНР»] от г-н Сурков [Владислав Сурков — екс-помічник президента РФ, який відповідав за закордонні території], на първия заместник-началник на администрацията на президента на Руската федерация Сергей Кириенко. Това е директен водач от Кремъл. Това не е ръководството на чужди територии. Те се подготвят за тези процеси, но все още няма окончателно решение.
Първо, имат нужда от целия Донбас. Защото дори и за болен ум ще бъде нелегитимно, когато едната част на Донбас все още е под контрол с тях, а другата не е. Имат нужда целият Донбас номинално да каже, че хората от Донбас са избрали пътя си.
За проблемите на руската армия
Всички проблеми на руската армия току-що изплуваха. Беше много PR. Всичко, за което са похарчили пари, е да покажат величието на руската армия в света. Сега всички са видели – няма величие. Невъзможно е да се сравни военният потенциал на Русия и Украйна преди началото на тази фаза на войната, която започна на 24 февруари: това е десет, и според определени показатели, двадесет пъти предимството на Руската федерация. Въпреки това, истинските военни действия показаха реални проблеми: те имат количествен показател, това разбира се, но няма качествен. Второ, по-скоро ниска мотивация. Загубите, които са претърпели през това време, оказват доста силно влияние върху тях. Вече Русия се премести в прикрита мобилизация и се готви да обяви открита мобилизация в близко бъдеще. Достатъчно съм любопитен: как ще обяснят това на собствените си хора? Защо Русия, с нейната, както се казва, първата или втората армия в света, се нуждае от мобилизация, когато според официалните им доклади всичко върви по план и Украйна като военна машина не представлява нищо от себе си? Мога да направя някои предположения въз основа на определени факти, че мобилизацията ще се извърши под призмата, че Русия е във война не с Украйна, а с англосаксонския свят. Именно в тази парадигма ще бъде обяснено на руското общество.
Окупацията се проваля, те нямат време. Те имаха основния срок – да имат време да завършат „специалната операция“ до 24 април, те напълно го провалиха. Втората дата е да завършим операцията поне в Донбас до 9 май. Ако не го направят, това допълнително ще усложнява политическото оцветяване на целия процес. Как Путин ще проведе този парад? Какво ще каже? Бръщолевене за война с англосаксонски свят – те ще работят за някого, но не и за някого. Путин не може да признае, че губи от Украйна. За да направи това, той трябва да покаже някакъв сериозен противник, за да каже, сравнително казано: „Може би ще загубим малко, но не губим от Украйна“.
За Придунистрия
Приднестрията е огромен проблем за тях военно. Има област, която те напълно контролират. Те обаче нямат подход към него. Границата от една страна е с Молдова, от друга — с Украйна. И сякаш спечелении не извикаха там, там не могат да направят нищо сериозно. Онези единици, които са в Приднестрия, са всичките им сили и има около 1,3 хиляди от тях. Народ. Това са руски официални войски в региона. Повечето от тях пазят складове в село Копбасне. По-малкият е радиоцентърът в село Маяк, а те стоят в Тираспол. Но това е фактор на дестабилизация в целия този регион: за Румъния, за Молдова и за нас.
Две възможности за прекратяване на войната
Първата е разделението на Русия на три или повече части. А втората е относителното запазване на териториалната цялост на Руската федерация при промяна на ръководството на страната. В последния случай новият лидер ще каже, че Руската федерация няма нищо общо с всички тези процеси, беше болен диктатор, а страната няма нищо общо с това. В този случай Русия ще се откаже от всички територии, които заема — от островите Япония до Кьонигсберг [нинішній Калінінград], който принадлежи на Германия.
Ето два начина. По-голямата част от военното и политическото ръководство на Русия знае това. И затова има толкова много опити за диалог със западния свят, въпреки официалната реторика, която всички те използват. Но неофициалният е съвсем различен: страхуват се да не загубят късмета си. И те разбират как ще свърши много бързо за тях.
Оставянето на Путин начин за отстъпление е една от стратегиите, но е почти нереалистично. Той е военен престъпник за целия свят. Това е краят му, вкара се в задънена улица.
