С началото на мащабната агресия на Русия срещу Украйна представители на германската партия „Съюз 90/Зелени“ станаха най-последователните поддръжници на снабдяването ни с оръжия, включително тежки оръжейни системи за въоръжените сили на Украйна. Освен това, за разлика от другите партии в ръководената коалиция (Esdeks и Свободните демократи), ние наблюдаваме пълното вътрешнопартийно единство по този въпрос. Това дразни коалиционните съюзници и опозицията. В края на април тази година критиците от „обединена опозиция“ (ХДС/ХСУ) в Бундестага обвиниха представители на „зелените“ за драматична промяна на политическата си позиция като пацифисти през последните месеци. В същото време на едно от предизборните ралита в Билефелд, където говори „зеленият“ министър на икономиката и вицеканцлера Робърт Хабек (Робърт Хабек), отбеляза банер с надпис „Зелените са подбудители на войната“. Нека припомним на читателите, че това е точно Хабек, който посети зоната на АТО преди година, през май 2021 г., като съпред председател на партията и Каза Германските медии за необходимостта от доставяне на отбранителни оръжия на Украйна от Германия. Това предизвика ожесточена критика в германската политика, а Аналена Бербок (по това време вторият съпред председател на партията) дори опроверга думите на колегата си, подчертавайки, че е възможно да се разреши така наречения „конфликт“ само чрез дипломатически стъпки. В неотдавнашно интервю тя обясни позицията си по това време: „С немските оръжейни запаси бихме дали на г-н Путин още една причина да нападне Украйна. Не искахме да му правим тази услуга.“Дер Шпигел, 19/2022). Вместо това, друг влиятелно представител на партията, министър-председателят на Баден-Вюртемберг, Уинфрид Кретшман (Уинфрид Кретшман) уверява, че Хабек е бил прав и се порицава за мълчанието си по този въпрос, защото като политик той не искаше да се включи в дебатите по външната политика (Ф.А.З., 07.05.2022 г.). Наистина ли бяха „зелените“ пацифисти и какво означава „феминистката“ външна политика, провеждана от Бербок?
Критиците от опозицията преднамерено се харесва на историята на партията, знаейки напълно, че за по-голямата част от населението както в Германия, така и в чужбина, „зелените“ са олицетворение на екологични, антивоенни и антиядрени масови демонстрации през 70-те години на ХХ век. Родени са на студентски протести през 1968 г. Патлати хипита се застъпваха за сексуална свобода и легализация на канабиса, срещу НАТО и за края на Виетнамската война. На многобройните си демонстрации те не се страхуваха да се включат в битки с полицията, както направи бъдещият германски външен министър Йошка Фишер (Йосиф «Йошка» Фишер). Имаше и тесни връзки с Маоисткия комунистически съюз на Западна Германия (KBW). Визуално, с дългата си коса, това поколение сега прилича на един от „ястребите“ на партията, Антон Гофритър (Антон Хофрейтер), чиито сурови забележки предизвикват най-голям огън от критиците на опозицията в отговор и дори принуждават лидерите на зелената партия да се дистансират.
Сформирана през 1980 г. в Германия, партията с такава идеология и радикални елементи веднага се превръща в обект на интерес на източногерманската специална служба Stasi и техните куратори от съветската КГБ. Наскоро стана известно, че според някои доклади от 15 до 20 членове на партията са работили в тясно сътрудничество с тези специални служби, а други 450 до 500 са информатори. През 80-те зелените идват на широк политически път и постигат известен успех, не на последно място благодарение на масивното движение срещу разгръщането в Западна Германия на американски ракети Першинг-2 и круизни ракети с ядрени бойни глави. Аварията в Чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г. добавя нови поддръжници сред германските избиратели на партията, която се застъпва за ограничаване на използването на ядрена енергия, а Зелените печелят 8,7% от гласовете на федералните избори през 1987 г. След обединението на Германия обаче партията, която насочи вниманието си към екологичните въпроси, пренебрегвайки социалните, значително загуби подкрепата на гласоподавателите. Само обединението с източногерманския „Алианс 90“ (доста разнородна група активисти за граждански права) позволи на новия политически съюз да преодолее избирателната линия от 5%. Но Зелените загубиха един от лидерите си, „бащата основател“ на партията Ото Шили (Ото Схили). Той губи изборите за поста партиен лидер и се присъединява към SPD, а по-късно става министър на вътрешните работи.
„Зелените като цяло никога не са били пацифисти. Например, никога не съм вярвал, дори когато бях млад, че Хитлер може да бъде победен с бели знамена и топли думи. Това многократно доведе до дискусии с пацифисти, които, разбира се, имахме и ние“, – снаскоро един от представителите на „по-старото“ поколение „зелени“ Хюберт Клайнерт (Хюбърт Клайнерт). Той е един от доверчивите на Йошка Фишер, член на Бундестага и министър в земята Хесен (Дер Шпигел, 18/2022). Клайнерт също пише книгата „Възходът и падението на зелените“ (1992). Струва си да се изслушат думите на друг влиятелни представител на по-старото поколение членове на партията. Кретчман, вече споменат по-горе, увери: „Не бях пацифист, но бях ядрен пацифист. Не вярвах в принципа на ядреното разубеждание, за мен беше подобно на заплахата от самоубийство.“ Още едно потвърждение на т.нар. „фалшивият пацифизъм на „зелените“ може да е фактът, че инициаторът „Отворено писмо» друг представител на висшето поколение „зелени“ Ралф Фюкс стана искане за предоставяне на Украйна на тежки оръжия (Ралф Фюкс), сега ръководителят на влия Центрум Либерале Moderne.
Изглежда, че именно сред „зелените“ намираме най-малките представители на „ЕМА-поколение“ в германското общество. Наричам този конвенционален термин като германско поколение 70+ интелектуалци, присъединили се към „Отворено писмо“ на известния феминистки и редактор на списанието ЕМА Алис Шварцер (Алиса Шварцер) с искане към канцлера да спре снабдяването на Украйна с оръжия, да помогне на страната ни да преговаря с агресора, казват те, никога няма да можем да спечелим войната в Русия (Ф.А.З., 29.04.2022 г.). Наскоро теоретичната основа за тези възгледи бе предоставена от известния философ Юрген Хабермас, който видя корена на проблема на съвременното германско общество в „умствената“ разлика между две поколения и по-специално в опита от възприемането на последиците от Втората световна война (Зюдойче Цайтунг, 28.04.2022 г.). Няма да спорим с известния философ, но имайте предвид, че в допълнение към „колективната съпричастност“ на трагичния опит човек трябва да помни индивидуалния опит, който е различен за всички, дори и в рамките на едно и също поколение. Неслучайно в Кретшман хиляди украински бежанци в Германия предизвикват спомени за бащите му бежанци по време на Втората световна война, което го принуждава да се противопостави на „призравния пацифизъм“, който не му позволява да се бори със злото и той нарича аргументите на поддръжниците на Шварцер „банално“.
На тази основа не е изненадващо, че през 1999 г. зелените в коалиция с Есдек (канцлер Герхард Шрьодър и вицеканцлер, външен министър Йошка Фишер) се съгласиха да участват във военна операция в бивша Югославия. Кречман припомня: „… Заедно с Джошка Фишер, през 1999 г., предвид войната в Косово, решихме, че наш дълг е да предотвратим сериозни нарушения на правата на човека в центъра на Европа.“ Според Клайнерт решаващ момент за такова решение е клане в Сребреница. Въпреки това Йошка Фишер (която се наричаше „Джошка Гьобелс“) все още получава порцията си червена боя в лицето си, а самата партия започва бързо да губи поддръжници. Очевидно затова две години по-късно партията отказва да подкрепи решението на правителството на Шрьодер да изпрати германските военни в Афганистан и започва да възстановява позицията си поради искания за закриване на атомни електроцентрали в Германия. Според германски анализатори тези събития са довели до превръщането на Зелените в партия, която се опитва да следва прагматичен подход (Реалполитик) на въпросите, свързани с вътрешната и външната политика, както се вижда от подкрепата на правителството на Ангела Меркел. 14,8% и 118 места в Бундестага, които партията спечели на изборите през 2021 г., са най-високият резултат досега, което я прави третата (след ХДС/ХСУ и ЕПД) влиятелна политическа сила.
Днешните лидери на Зелената партия са по-младо поколение, което не е обременено с отразения на страх от неизбежността на трета световна война (например партиен съ-председател 28-годишната Рикарда Лян). 26 февруари 2022 г. (събота – третият ден от войната) е един от значимите дни за Зелената партия. Именно в този ден Хабек и Бербок всъщност принудиха канцлера Шолц да предостави на Украйна първите партиди от отбранителни оръжия. От този момент нататък можем да кажем, че „зелените“ са били облечени в маслинено-зелена камуфлажна униформа. Антон Гофритор, ботаник чрез обучение, който никога не е служил в Бундесвера по здравословни причини, се превърна в специалист по тежки оръжия през последните месеци. „Ние се занимаваме с имперска колониална война за завладяване“, казва ботаникът, който знае имената на всички цветя и растения в Берлинската Тиргартен и сега прави разлика между всички видове тежки оръжия. Критичните му атаки срещу канцлера Шолц и обвиненията в недейства бързо пред войни предизвикват раздразнение сред Esdeks: „Изглежда, че лозунгът „никога вече не warˮ беше променен на лозунг „никога повече война без нас“ (Дер Шпигел, 18/2022).
Голяма част от германското общество е запленено от стари „пацифисти“ стереотипи, а някои са изявени поддръжници на прокремълската лява партия и крайно дясната Алтернатива за Германия (AfD). Може би затова е имало инциденти с опити за хвърляне на яйца в Бербок във Вупертал по време на речта й на предизборния митинг (Фокус, 09.05.2022 г.). Но едва ли за концепцията й за „феминистка външна политика“. Настоящият германски външен министър е роден в Хановер от бойци за околната среда и чиста среда, а плакат висеше в детската й стая. Грийнпийс. Съвсем очевидно е, че лозунгът на феминистката политика – „Разоръжаване и демилитаризация“ – е трябвало да се превърне в ръководство за нея. Но в условията на война всичко е радикализирано. „Същността на феминистката външна политика е да се имат предвид всички хора“, каза наскоро министърът (Дер Шпигел, 19/2022). Донякъде абстрактно и неясно определение дава основания за критики към опонентите, които се опитват да го обвинят в факта, че доставката на оръжия за Украйна допринася за милитаризацията. Трябва обаче да отдадем почит на Бербок, защото тя продължава да твърди, че най-високото морално право е, че жертвата трябва да се защити. Независимо дали се отнася до жената преди изнасилвача или държавата преди агресора. Бих искал да повярвам, че пристигането й в Украйна на 10 май само ще засили позицията й. Във всеки случай Бербок и Зелената партия са изправени пред трудна задача – да преодолеят компрометираните Остполитък.
