Не забравяйте, че има много родители в победата, а поражението е сирак. На сутринта на 24 февруари Украйна стана един вид сирак за многото си роднини доскоро. Изявленията на „опозицията“ престанаха, патентованите спасители на нацията изчезнаха от хоризонта и дори тези, които обвиниха президента Зеленски и неговия екип, че са проруски, изчезнаха някъде. Очаквайки бързо поражение на Украйна, записаните патриоти се скрили и помислили за възможности за спасяване на себе си и столицата си. Защото това е въпрос от първостепенно значение за тях. Заплахата от въоръжено завладяне на Украйна не им угоди. Рисковете бяха гигантски. Не всеки би се съгласил с Путин.
Макар и съвсем наскоро, те работиха в тясно сътрудничество с него, подлагайки президент Зеленски на смачкване и безпочвена критика. Подготвяли са преврат и са планирали да отстранят Зеленски от властта. Но веднага след като стана ясно, че Украйна ще застане и ще отблъсне врага, традиционните „пръчки“, критици и контролери отново се наредиха в стройни редици и започнаха атака срещу украинските власти. Става въпрос кои са тези хора, каква е крайната им цел и с какви средства и методи работят, и ще бъдат обсъдени в тази статия.
От президентската предизборна кампания Володимир Зеленский се превърна в най-големия враг на тези, които по-късно започнаха да се наричат „националната опозиция“. Трябваше да се нарекат така, защото прокремълската ОПФЛ също се обяви за опозиция на Зеленски. Беше необходимо да се отдели поне формално, защото идеологическото и стратегическо единство с враговете на Украйна беше впечатляващо. Ясно е, че моно-мнозинството от президентските сили в парламента не позволи на „опозицията“ да навреди в голяма степен на хода на Володимир Зеленский. Но фактът, че почти целият културен и интелектуален елит на Украйна, ораторите на гражданското общество, различни активисти и популяризирани експерти се озоваха в лагера „опозиция“, създаде появата на извънземност и времевост на силата на Зеленски. Той го принуждаваше постоянно да гледа назад и да се отреко от всякакви намеци, да се справя внимателно с промените и реформите, за да не унищожи най-накрая крехката си позиция.
Крехкостта на позицията на Зеленски била, че почти целият административен апарат не му бил лоялен. Нямаше малка надежда за прокуратурата, съдилищата, Министерството на вътрешните работи, Националната гвардия, армията. Основният медиен ресурс беше в ръцете на олигархи и на пряко разположение на руски агенти. Зеленски трябваше да заложи на един или друг олигарх, редом с помощта на ресурса си. Трябваше да маневрира с олигархични парламентарни групи и да се бори с свръхкупуваните от олигархите на заместниците на неговата фантастика. Добавена към всичко беше постоянната заплаха от улични протести, щедро вдъхновена от „опозицията“.
Зеленски беше принуден да отвърне на удара във всички посоки. Да докаже, че не е враг или предател на Украйна. Да докажат патриотизма си, за да не загубят подкрепата на електората в източната и южната част на страната. И през цялото време европейската партия „Солидарност“, Опозиционната платформа за живот и Русия работеха ръка за ръка срещу него. Тяхната реторика беше един вид пинг-понг на подаяния, за да унищожи рейтинга на Зеленски, да го лиши от избирателната си база. Въпреки че изявленията на ПЕС, Порошенко и неговите „нахранени“ експерти и активисти за предателството на Зеленски никога не са потвърдени, същите хора все още неоснователно го нападат. Ако съберете заедно всички „коварни“ боклук, които са произвели, ще стане ясно, че те говорят само за отмъщение както тогава, така и сега.
Ако по-ранни такива опити за отмъщение, макар и извършени чрез подли и прилични методи, въпреки това се състояха в рамките на определено политическо поле, то в условията на война те разкриват истинската същност и желания на старите корумпирани елити. Защото критикуват Зеленски със същите „специалитети“ и на същите пресилени основания. Същите политически сили искат да свалят рейтинга и да свалят действащия президент. Това са същите хора обаче, някои вече са арестувани, като Медведчук, които миналата есен подготвяха преврат. Кой проведе тайни срещи за организирането на предсрочно парламентарни избори и как да ограничи най-много властта на президента. Оказа се, че те трайно разклащаха ситуацията в страната в навечерието на атаката на Русия срещу Украйна. Което безспорно води до държавно престъпление. Следователно трябва да се разследва случаят с есенния преврат, като участниците, участващи във възкресението, следва да бъдат наказани.
Сред тези, които са работили за неизбежността на войната, има много хора, които, ако не координираха действията си с Русия, поне убедиха Путин в катастрофален спад в рейтинга на Зеленски. Той демонстрира слабостта на украинските власти и невъзможността да организира съпротива. Той разпространява слухове, че Зеленски поне не е уважаван във въоръжените сили на Украйна. Че Зеленски не е равен на западните политици и никой не иска да се занимава с него. Те казаха, че въоръжените сили на Украйна не са модернизирани. Те говориха и за липсата на мотивация сред украинските войници да защитават „такава Украйнадобре.“
Всички тези индивиди имат свои специфични фамилии. Тяхната роля, функции и задачи също са известни. Известен е и мащабът на щетите, които са причинили. Наред с другото, Путин взе решение за пълномащабна война срещу Украйна. Повечето от тях са обикновени работници по обслужването и персонала. Много хванати в суета. Но има и съзнателни агенти със заглавия и презрамки. С модерна цифрова фиксация на информацията е доста лесно да се възпроизвеждат подривните им дейности. Тези хора трябва да бъдат наказани, поне лишени от правото да работят в медиите на същия принцип, че всяка дейност е била забранена на пропагандистите от офиса на Гьобелс. И няма да е лов на вещици.
Ще трябва да бъдат приети и нови закони, за да се предотврати повторното появяване на разрушителни влияния върху по-нататъшни исторически политики и възпоменателни практики на политици като Володимир Виатрович, заместник от ПЕС и Виталий Хайдукевич, предан шприц на тази политическа сила. Като журналист Вакхтанг Кипяни. Необходимо е да се анализира подробно „творчеството“ на Виталий Портников, Тараш Березовец, Тарас Чорновил, София Федина, Александър Бригинец. Да покажат в ретроспекция своите „прогнози“, „анализ“ и „истории на ужасите“ и да ги сравнят с това, което всъщност се е случило.
Време е да сложим край на партийната телевизия, която под прикритието на информационния плурализъм коварен прокарва глупавата си пропаганда, която често изобщо не се пресича с реалността. Работата по почистването на информационното пространство от партийната телевизия трябва да бъде продължена. И да го направят както направиха с враждебните канали на Медведчук: ЗиК, НовиниЕдна и 112 Украйна. Защото въпреки че ефектът на партийната пропаганда върху каналите на „нерастежа“ не е значителен, обществото трябва да предаде, че тази критика не е в името на върховенството на демокрацията и плурализма на мненията в Украйна. И че това са неверни партийни опити да гланц над успеха и да отхапят поне нещо за себе си. Че това е критика с конкретни партийни оттензи.
Би било възможно да се даде мир на информационния служител на Порошенко. Оставете я на тези, които сляпо й вярват и няма да спрат да го правят. Оставете ги в рамките на една затворена хранителна верига. Вероятно ще бъде. Но хората трябва да обяснят вече, че тази критика няма нищо общо с демокрацията и свободата на словото. Това, че богохулното „развеселяване“ на информационната възстановка на Порошенко за съдбата на блокираните жители на Мариупол, за оттеглянето на цивилни, за бъдещето на военните в Азовстал е само причина да атакуват Зеленски. Атаките са безпочвени, защото екипът на президента полага гигантски усилия, включително дипломатически, и като например да не нарушава освобождаването на хора. Същото важи и за исканията за публично докладване относно готовността и военните поражения (!) на нашите въоръжени сили.
Същото важи и за докладването на клевети за предполагаемата корупция на украинските власти, за кражбата на оръжия, предоставени на Украйна от западните съюзници. Всичко това, за да скрие гигантската корупция във времената на предшествениците си и поне някак си да „размаже“ съвременниците. Всъщност, тези критици са много лесни за привеждане в чиста вода. Основното нещо е да зададете въпрос, но защо тази критика и каква е целта му? Обществото вече е уморено от евтини обяснения и прикривания с борбата за демокрация и противопоставяне на авторитарните тенденции в Зеленски. Това е в хармония с украинската „опозиция“ доскоро пееше руска пропаганда. Всъщност критиците се опитват да свалят рейтинга на Зеленски на всяка цена.
От гледна точка на поведението на политическите конкуренти изглежда разумно. Но на каква цена! Украйна е в състояние на ужасна война. Тя отчаяно се нуждае от международна подкрепа за солидарност, прецизни оръжия и финансова помощ. И така, как точно могат критиците, които разпространяват фалшификати за кражба на оръжия, за измяна на Чонгар, за липсата на взаимно разбирателство между Зеленски и Залужни, да помогнат на Украйна? Ако погледнете внимателно, точно това се стреми Русия да „предаде“ на Запад. Иска да покаже, че позициите на Зеленски не са толкова сигурни. Че Оръжията не трябва да се дават на Украйна, защото ще бъдат откраднати. Колкото и странно да изглежда, привържениците на „опозицията“ също се опитват заедно с Русия.
Караваната обаче вече си тръгна. Западът вярваше в Украйна. Това се случи благодарение на екипа на Зеленски. Украйна, чрез своята безкористна борба, безстрашни действия на въоръжените сили на Украйна и сближаването на гражданското общество, демонстрира на света ново качество, което ще се превърне в нов модел за подражание. И критиците, особено тези, които се надяват да „измамят“ нещо отново, няма да завиждат. Техните покровители са се превърнали в гротескни герои, които скоро ще се изправят пред изпитание. След процеса, но пред хората, редовните и доброволни пропагандисти на предишния режим ще трябва да отговорят. Както и самопровъзгласени контролери, които са направили късмети и кариери върху имитацията на контрол на властта от гражданското общество. Ще трябва да говорим откровено за критиците и контролерите, които посвещават от миналото.
Струва си да се каже, че въпросът за контрола над властта от страна на медиите, обществените организации и различни активисти след победата ще бъде един от най-важните. Тъй като Наташа Власченко, Дмитрий Гордън, Виталий Портников и Матви Ганаполски не могат да останат водещите медийни работници в обновената страна. Разбира се, те продължават да планират да предоставят услуги на олигарси, богати политици и лобистки групи. Те ще убедят, че са способни да правят невероятни неща – да предоставят на спонсорите си възможността да останат на власт. Въпреки че това е напразна материя, защото сега няма такава сила, която би могла да се конкурира с истинските спасители на Украйна.
Лицата, които заедно с бившите органи провалиха реформите на правоприлагащите агенции, съда и прокуратурата, не могат да продължат да се явяват като публични администратори. Нови институции за борба с корупцията бяха емаскулирани. Вече се показаха. Време е за другите. И такива контролери на властта трябва да са тези, които са преминали тигела на войната. Тази война ще сложи край на фалшиви активисти, които всъщност са се занимавали с рекет. Ще засека самозалитателите и ще ги доведе до чиста вода. Тя ще покаже интелектуалната слабост на много публични интелектуалци и липсата на солидни морални принципи в така наречените морални органи. Една дума, Украйна очакват огромни промени. И с тях ще се появят истински критици и контролери.
