Най-лошото нещо, което можеше да се случи в тази история, беше успешният блицкриег на руския агресор и предстоящото поражение на Украйна. Благодарение на което врагът е планирал да завладее Украйна почти без бой, да убие лидерството й или да го принуди към срамно предаване. Но Путин е изчислил погрешно, защото си е помислил, че украинската държава не съществува, а украинската нация е друг вид свят „русофоби“. Той направи грешка не само в оценките на украинци, но и преувеличи значението на инжекциите за милиарди долари във формирането на подривна антиукраинска мрежа, както на Запад, така и в самата Украйна. Оказа се, че Украйна и украинци са в състояние не само да объркат картите, но и да нарушат всички възможни и невъзможни сценарии за промяна на световния ред.
Путин не научи уроците от войната, започнала през 2014 г. Той подцени потенциала на украинци и желанието им за свобода и преданост към универсални човешки ценности, така че той загуби в самото начало. Той надценява силата на злото и разпространението на желанието за обогатяване и печалба на всяка цена. Той беше добре заверен в недостатъците на меркантилната западна система, беше уверен в продаваемостта на световните елити, включително стария украински. Той би могъл да изчисли алгоритъма на действията им след най-бруталните нарушения на международното право и правата на човека. Той се надяваше, че светът ще продължи да се занимава с изчисляване на ползите от търговията с абсолютно зло. Че на консуматора западния свят не са останали никакви морални и етични принципи. И тук той също е изчислил погрешно, защото има ограничение за всичко.
Оказва се, че Путин се надявал да завладей Украйна със светкавично бързина и да започне преговори с дезориентирания колектив Запад при свои собствени условия. Следейки срамното поведение на Евроатлантическия алианс във връзка с агресията на Русия срещу суверенната ни държава, може да се предвиди, че НАТО няма да посмее да защити дори малките си страни. Под натиска на ядрената заплаха ще ги „предаде“ един след друг, все повече възпалявал агресивните апетити на Руската федерация.
Жалко е, но изглежда, че западните страни също нямаха друго освен сценария, наложен от Путин. Изглежда, че те са били подготвени само в случай на оттегляне на Русия директно до границите на страните от НАТО. Те не вярваха в Украйна и едва в последния момент започнаха да доставят високо прецизни оръжия и да споделят разузнавателна информация. Може би надявайки се, че украинци ще могат до известна степен отработени газове и ще отслабят военния потенциал на Русия. Това се потвърждава от факта, че те, знаейки със сигурност за агресивността на намеренията на Путин, доставящи оръжия, прибягват само до козметични санкции срещу потенциален агресор. Припомни си, че дори прословутият Северен поток 2 беше замразен едва след нападението на Русия срещу Украйна. И осезаеми санкции срещу него бяха наложени едва след като украинските градове и села бяха запалени под ударите на руския агресор. Когато милиони бежанци се преместиха в западните граници. Когато кръвта на деца и невинни хора беше пролята.
Благодарение на закъсненията, укриванията и отказите си Западът е отговорен и за кръвта и унищожението, за страданието и смъртта в Украйна. Циничните твърдения, че ще защитават всеки сантиметър от земята, но само на страните от НАТО, във време, когато Украйна се измива с кръв, не са нищо повече от проява на малодушие и прехвърляне на рискове към по-младите съюзници. Това се потвърждава от срамната история за нежеланието да се затвори небето над Украйна и непрехвърлянето на полски бойци към него. В тази история Полша изглежда като по-отговорна и зряла страна от Съединените щати. Защото именно те искат да изложат Полша на риск, излагайки я в случай на руска агресия и криейки се зад гърба й. Те се опитват да изместят вината към поляците, знаейки напълно добре, че Путин дори е готов да започне ядрен удар над Полша. Всички тези примери показват, че колективният Запад продължава да се страхува от Путин и, за съжаление, изчисленията му не включваха героични украински съпротива.
Но Украйна изненада всички. До известна степен, може би дори себе си. Защото след много години на подхранване на схизми на езикова и историческа основа, копаейки дълбоки канавки между региони украинци успяха незабавно да се съюзят и да започнат изненадващо достойна защита. Украйна имаше достатъчно сили не само да спре врага. Неговата безпрецедентна борба срещу външен враг показа монолитното единство и консолидиране на украинската политическа нация. Той демонстрира на Русия и света на какво е способна една малка държава в желанието си да запази суверенитета и достойнството.
Но арогантното, арогантното и измамата са лоши съветници. Тери пропагандата падна на руснаците толкова много, че те сами вярваха в нея. Те вярваха, че за милиардите долари, инвестирани в формирането на мрежи от предатели, ще има такива, които искат да се срещнат с нашествениците с хляб и сол и цветя. От години Русия инвестира огромни суми в петата си колона, в гадна пропаганда, опитвайки се да представи украинците като нацисти и фашисти. Обявена „деназификация“ кампания prтук е страна, която е избрала евреин за президент с абсолютно мнозинство. Оказа се, че едно факело пътуване годишно с осветени ролки тоалетна хартия на пръчки или рядък поход към „деня на бродерията“ не е създал буболечка на нацистката страна. Не за нищо министър Лавров, притиснат до стената от западни журналисти, не посочи никакви доказателства за нацистка пропаганда в съвременна Украйна, освен белоните за факлите кампании.
Русия е похарчила безброй суми пари за нещо, което всъщност не е съществувало. Оказа се, че шепа проруски получатели на руски пари правят само това, което искат за Кремъл. Тя твърди, че Харков, Николаев, Одеса само са мечтали за пристигането на руснаци. И когато Русия ясно демонстрира по примера на марионетката „DPR/LPR“ с какви „подаръци“ щеше да се облегне в Украйна, дори и най-отдадените на идеите на „руския свят“ адепти откраднаха пари и избягаха. И сега, след престъпленията на Русия срещу украинския народ, тя отдавна е мразена и прокълната от украинците.
Гледайки настоящата ситуация в Украйна с бомбардирани градове, гигантски загуби, бежанци, с вражеска инвазия, без видима перспектива за затваряне на украинското небе за врага, човек може да получи впечатлението, че ситуацията е критична. Да, ситуацията е сериозна и заплашваща. Но нека да разгледаме плановете и плановете на агресор, техния резултат? Украйна изобщо не трябваше да бъде. Русия сега трябва да диктва условията си към разделен и мек затъпен Запад. Повярвайте ми, ако Украйна падне, нямаше да има съмнение за никакви санкции, защото западните страни бързо биха намерили оправдание за нови споразумения с Путин. Например, мотивирането им от факта, че е необходимо да се приемат милиони бежанци от Украйна, да им се предоставят жилища, топлина и храна. И как да изоставим руските енергийни превозвачи тук?
Всъщност Украйна е постигнала истински подвиг. И така най-лошото нещо, което може да й се случи е свършило. Тя защити правото си на независимост. Той продължава упорито да се защитава и принуждава Запада да предприема по-активни и принципни действия. Тя поставя пред факта, че западните страни, най-високото време е дошло от съвместни усилия, да застанат в солидарност срещу злото на света – Русия. Тя всъщност връща пряко значение на универсалните човешки ценности. Благодарение на смелостта, устойчивостта и почтеността си той показва ново качество на политиката. Демонстрира на народите необходимостта от промяна на елитите им и радикално възстановяване на международните структури за сигурност.
Няма съмнение, че Украйна ще спечели. Бих искал само да погледна в стъклените очи на онези световни лидери, които не виждат на каква гигантска цена Украйна променя този свят. Следователно солидарността на силите на добрата и международната подкрепа следва да гарантира цялата ни победа и просперитет. Трябва да стоим. Нямаме друга перспектива.
