Решението на Путин да признае окупираните части на Украйна като „държави“, така че да започне бомбардирането на украинските градове, да изпрати армия да завладее страната, да застраши ядрената сигурност на целия свят от чернобилската зона – всичко това, разбира се, е шокиращо. Просто защото хората по принцип оценяват нещата и явленията в условен „мащаб на нормалност“. И това, което Путин прави, не може да се нарече нормално. Има за какво да си тъжен.
Всеки ден имаше информация за нови атаки, офанзиви, концентрация на войски и др. Изглеждаше, че това е някакъв безкраен поток, който рано или късно ще срине Украйна и всичко, което е скъпо за нас. Поне така си представяха ефекта в руската централа, като още веднъж потвърдиха, че украинците ги разбират като „славянска братство“. Оказа се, че украинците, в продължение на 8 години уморени от „странната война“ в Донбас, имат обратен ефект. Нацията се консолидираше, а армията просто чакаше командването най-накрая да отговори наистина.
Припомнете, че съвсем наскоро украинците можеха само да познаят откъде ще дойдат руснаците. Ще има ли ракетен удар? Ще има ли кацане от морето? Сега картината не просто се е изяснила, сега може би сляп или умишлено ненормален човек може да каже, че „не всичко е толкова просто“.
Само преди няколко седмици ставаше дума за „блъскане“ на нашествениците и съучастните им обратно в Украйна. По руски условия и със съдействието на „старата Европа“, с широка автономия, „народна милиция“ и способността да блокира нормалното развитие на цялата страна. Но „Минск-2“ е безопасно погребан от самия Путин, а западните и украинските власти не изказват мнение за „безспореността на минските споразумения“.
От днес можем да говорим за окончателната маргинализация на проруската политическа сила. Няма спор за каквато и да е конкуренция между условно „оранжево“ и условно „бяло и синьо“, и ако тенденцията за блокиране на информационни ресурси на сътрудници продължава, тогава връщане няма да се случи.
Путин, в речта си, която предшестваше атаката, не само отрече правото на Украйна да съществува, той спомена и останалата част от цивилизования свят. Има какво да се мисли за Съединените щати с Великобритания, и Турция, и Полша. И особено – Литва, Латвия, Естония или Азербайджан, които, според обсебената му логика, също случайно са паднали от СССР.
Видеото от срещата на старейшините от Кремъл, на което беше решен въпросът за „признаването на DPR и LPR“, показа на света изобщо какво искат авторите му. Видяхме шепа случайни, далеч от най-умните хора, които диктаторът, разведен от реалността, се свързва с кръгова гаранция, едновременно унизителна и демонстрираща превъзходството си. Между другото, методът за документиране на съучастели още преди извършване на престъпление е интересно ноу-хау. Да се надяваме, че унизените „боляри“ няма да забравят това и скоро ще сключат лудия „цар“.
Оказа се, че в окупираните райони не всичко е толкова просто. В края на краищата, за инвазията е било необходимо да се проведе представление с евакуацията на част от населението към съседните руски региони. И по улиците, за да хванем млади мъже, привидно да служим в „милицията“. Тоест да настигнем страха към най-„освободените“.
И докато по-голямата част от населението възприема тези действия като пример за невероятната скорост на руснаците, тяхната „незабавна реакция“ (както например в Казахстан), грижливите зрители обърнаха внимание на времевите несъответствия във всички тези „предавания“. Цялата информационна подкрепа: жалбите на терористичните лидери, срещите на старейшините на Кремъл и дори „обстрелването от въоръжените сили на Украйна“ се оказаха примитивна празнота. И не най-доброто качество.
Много е вероятно нападението над Украйна да не е било толкова добре планирана операция (въпреки че, разглеждайки лицата на техните „правителствени служители“, няма нужда да се чака нещо разумно), а „резервната опция“ на Путин. Желанието да поддържаш добра мина в лоша игра. В края на краищата Донбас не можа да бъде набутан обратно в Украйна по свои собствени условия. „Признаването“ на наемниците им от „републики на DPR и LPR“ също нямаше очаквания ефект. Отстъплението назад не позволи амбиция и страх от загуба на властта на алфа диктатора. Затова решихме да използваме метода за „насилен мир“, тестван в Грузия. Нещо повече, те се надявали на паника на украинците и предаване на въоръжените сили и когато планът се провалил, Путин променил началника си на генералния щаб.
Най-вероятно първоначално ставаше дума за превръщането на „DPR“ и „LPR“ на новите пълномощни войски на Руската федерация. Така че санкциите да са минимални, но и така да продължава натискът върху Украйна и света. Е, за да има възможност за допълнително повишаване на ставките. И най-важното е, че Русия не възприема действията на Путин като слабост. Един вид компромисен вариант. Но когато този натиск не засегна нито президента Володимир Зеленский, нито ръководството на САЩ и Великобритания, Путин реши да влезе изцяло.
Отколкото ускори безславната му зараза. Вместо порционирани незначителни санкции, обявяването на следващите ограничения, оръжия за въоръжените сили на Украйна и периодични откази вID „договаряне“ с неадекватни хора, търсещи внимание, сега той ще получи всичко наведнъж. Путин сега няма друг избор, освен от ъгъла си (в който караше себе си), за да се бие по-нататък, отвън и отвътре. Все още има пета колона в Украйна, има полезни, има престъпен свят, има „бизнес“, подхранван върху нефтени рубли. Тези хора слагат тагове, коригират огъня на враговете, помагат на нашествениците. Разбира се, ще бъдат направени подходящи заключения за тази категория граждани на Украйна, така че няма да е възможно да тъкат отново, както след майданите.
Междувременно украинските власти ясно показаха на съюзниците, а съюзниците демонстрираха, че разбират, че Украйна се нуждае от оръжия, включително противоракетни оръжия, за да неутрализира рисковете отвън, и пари и гаранции за стабилност вътре. Иначе този кошмар от главата на болен диктатор ще се разпространи по-нататък. В края на краищата Литва, Латвия и Естония също веднъж се осмелиха да напуснат СССР „поради грешката, установена от болшевиките“.
Единствената реална цена за лудостта на Владимир Путин е животът на добрите хора, украинските войници и цивилните. Останалото е придобита материя. Ето защо първото и най-важно нещо, което западните партньори трябва да направят сега, е да защитят украинските градове и военни единици от въздушните атаки на диктатора, да „затворят небето“. Особено ако се страхуват от ядрена война. Без да защитават украинското небе, те по този начин изглежда му предлагат да използва тази опция. Накратко, продължете дългогодишната си политика – да не виждате заплахата близо, докато не стане твърде късно. И това, на което Путин е способен, притисната и подкрепяна отзад от своите миньони, вече е известна.
Бих искал да разбера и дали неговите миньони са способни да спасят поне себе си пред реална заплаха за бесилката. И да изведе тялото на луд диктатор от Кремъл като знак за мирни преговори, преди да заповяда използването на ядрени оръжия.
