Как да обясним най-високото ниво на ескалация на напрежението срещу Украйна от Страна на Русия? А продължителният характер на руската изнудване и крайните, неадекватни искания на Русия към западния свят? Трудно е за вярване, но основните причини лежат в позицията и непреклонността на президента Володимир Зеленский и последното преформатиране на силите в световната политика. Веднага ще направя резервация, че не говорим за лична харизма или специални умения на Зеленски. Въпрос на безпристрастността му в старата система и, съжалявам за баналността, личната му честност. Бих искал читателите да не губят интерес към статията след такова изявление, приемайки я като друга панегирична адресирана до Зеленски. По същия начин е желателно критичен анализ на периода на председателството на Порошенко да не се възприема като индивидуални атаки срещу него.
А сега по същество. През цялото време преди избора на несистематичния Зеленски Русия имаше „специално“ влияние върху почти всеки влиятелна политик в Украйна. Имаше моменти, когато президентите бяха почти въоръжени марионетки на кремълски куклонетки. Например, Янукович беше особено уязвим не само заради престъпното си минало, но и заради влиянието на бенефициентите от Партията на регионите и фактите за мащабна корупция. Компрометиращите доказателства в ръцете на Кремъл винаги са били надеждно средство за контрол над украинските политици и политика.
Улеснявайки избора на престъпник Янукович на поста президент на Украйна, По този начин Путин смири Украйна и му отне всякакви надежди за евроатлантическа интеграция. В същото време той демонстрира личната отблясканост, която може да има един хебист към престъпник. Но когато дори Виктор Янукович, след като се промъкна, започна да показва признаци на независимост, опитвайки се да подпише Споразумението за асоцииране, Кремъл се премести към по-радикални действия.
Именно по времето на президента Янукович руснаците „поеха контрола“ над най-важните институции за отбрана и сигурност. Те заляха важни държавни институции със своя народ и проведоха „рол призив“ сред известни политици. Достатъчно е да си припомним определен Дмитрий Саламатин, руски офицер проникнал през Партията на регионите в украинското заведение. Сега е трудно да си представим, но този руски гражданин успя не само да бъде избран за Върховна Рада на Украйна, да оглави държавната загриженост „Ukroboronprom“ и дори да стане министър на отбраната на Украйна. Съответно, след като стана член на Съвета за национална сигурност и отбрана. Основната задача на тази „къртица“ беше пренебрегването на защитните способности на страната и разпадането на съответните институции.
Именно по това време един от основните руски сценарии напредва в Украйна – разпадането на въоръжените сили на Украйна, така че страната да не може да се защити в случай на външна агресия, и гигантско увеличаване на финансирането за Министерството на вътрешните работи – да потисне евентуални вътрешни вълнения и въстания. Почти всички заместници на Върховната рада, независимо от политическата ориентация, които гласуваха за такъв държавен бюджет, участват в изпълнението на такъв сценарий. В същия вена е необходимо да се разгледат предишните предателство от страна на украински високопоставени служители на украински държавни интереси. Става въпрос за договор за облигационен газ, подписан от Юлия Тимошенко с Владимир Путин в началото на 2009 г. и скандалните Харковски споразумения от 20010 г. И в двата случая ставаше въпрос за корупция на най-високо държавно равнище (газ) и за използването на потенциала на Русия за вътрешни шоудаун в Украйна.
Именно съвместните корупционни схеми и съмнителните политически връзки направиха почти всички топ украински политици „опитомени“. Ако добавим към това олигархическия фактор с техните протежета и апетити, тогава Украйна нямаше почти никакъв шанс за независимо, достойно бъдеще. Олигарси и мениджъри на парите на Путин в Украйна дефто разбъркаха нефритена палуба от политически карти. Войни и спорове понякога възникваха между няколко свръхкупувани украински политици, свързани с конкретни кланове, както и корумпирани длъжностни лица, които им служиха. И това показа слаба надежда за украинците, че тези елити ще се самоунищожи. Самият конфликт, възникнал поради прекомерното обогатяване на семейството на Янукович, породи сериозна конфронтация сред могъщите на украинския свят.
Конвенционално тези среди могат да бъдат разделени на тези, които се стремяха да експлоатират Украйна по-автономно от Москва, и тези, които видяха само формалност в украинската държавна независимост. За да не се задържа по тези аспекти дълго време, трябва да кажа, че Петро Порошенко е принадлежал на такива патриоти. Той е значително различен от Ринат Ахметов и Дмитрий Фирташ. Невероятните амбиции и желанието на Порошенко да се присъедини към истинска лига от олигарси служи като истинска мотивация за него в борбата за власт. Порошенко успешно се възползва от факта, че на фона на открито проруски политици и топ държавни служители той изглеждаше най-атрактивен. И след като успя да координира своите далечни планове с Дмитрий Фирташ, човека на Путин, въпросът еПрибързаното политическо бъдеще на Порошенко беше решено.
Нямаме причина да вярваме, че руснаците са притиснали Порошенко, използвайки някакъв невероятен компромис. Току-що видяха своя човек в него. Възползвали са се от алчността и недискретноста му в методите му. Изчислихме алгоритъма на действията му и разбрахме, че той няма да се бори със системата, а просто да я води. От този момент порошенко става най-печеливш политик и президент за Русия в Украйна. Оттогава руснаците знаят какви лостове да оказват натиск президентът Порошенко да се съгласи с исканията им. Именно когато Порошенко стана президент, Русия започна безпрецедентна изнудване на Украйна със заплахи за пряка намеса.
Русия притискаше и изнудваше не само Украйна, но и Съединените щати и ЕС. Парализирани от такава арогантност, западните политици, вместо да дадат достоен отбъф и да поставят агресорът на място, прибягнаха до политика на успокоение на агресор. В същото време, което кара Ангела Меркел и Франсоа Оланд да убедят Украйна да се съгласи с варианта на Путин. Както следва от мемоаровете на Оланд, Порошенко също не се опита много усилено да защити интересите на Украйна. И по странен начин той се съгласи с подписването на минскните споразумения. В същото време, всеки път, когато той погрешно информация украинското общество, че условията нямат сила, че те нямат конкретни задължения.
Както се оказа по-късно, подписаните условия бяха равни на капитулацията от украинската страна. Порошенко се надяваше, че просто ще забави времето и няма да изпълни условията на споразуменията. Глупостта на тази позиция беше, че за кратко време Русия щеше да успее да убеди света, че Украйна е виновна за всичко. Че именно тя не изпълнява задълженията си.
В същото време Русия се промъква Порошенко в партньорите на стар познат на Виктор Медведчук. Заедно с Медведчук и с посредничеството на Медведочук, Порошенко започва да деформира с Кремъл. Руснаците възвърнаха влиянието си върху украинската политика, информационното пространство и завзеха стратегическите индустрии. Като например доставката на втечнен газ и дизел. „Умора“ от Украйна се появи на Запад, тъй като беше очевидно, че Порошенко саботира реформите и провежда съвместен бизнес с Медведочук. Че Украйна тайно купува въглища от терористи от т.нар LPR-DPR. Че Порошенко има пряка комуникация с Путин.
По странен начин, или по повеля на олигарси, недоволни от Порошенко, актьорът Володимир Зеленски влезе в политическата сцена от театъра. Ако трябва да съм честен, екипът на Порошенко и Русия „пренебрегваха“ такава заплаха. Изборът на несистематичен Зеленски за президент наруши всички съществуващи досега механизми на влияние върху Украйна. Единствената надежда на руснаците и Порошенко беше, че Зеленски, при липса на опит и съответни качества, ще рухне всичко още в първите месеци. Освен това, Порошенко положи много усилия, за да накара началото на Зеленски да се превърне в бедствие. И това въпреки факта, че анархията и анархията по това време заплашваха самото съществуване на Украйна. По това време Зеленски трябваше да се бие на два фронта: срещу Русия на Путин и за контрол над ситуацията в страната.
След като Зеленски успява да сформира нова международна коалиция в подкрепа на Украйна, да сформира добър правителствен екип, шансовете на Порошенко да се върне в президентството са сведени до минимум. Зеленски уверено провежда проукраинска политика и няма лични егоистични улики. Няма и Меркел, на когото Порошенко да отписа всичките си споразумения с Путин. Като, Анджела предложи и настоя. Няма Порошенко, който да не е бил пряк агент на Русия. Но който стана най-благодарният президент в развитието на руските специални служби.
Открит руски агент Виктор Медведчук също е неутрализиран. Неговата антиукраинска медийна империя е почти ликвидирана. От известно време Русия се опитваше да заплаши за това, но не можеше да направи нищо. Така започва ликвидацията на руската мрежа, чиито дейности са били насочени към разбиване на украинската държава. Порошенко е защитаван от основните руски пропагандисти, агенти на влияние и дори директора на външното разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин. Той казва: „Личността на Порошенко е добре позната на всички ни. Тази мръсна вътрешна кампания вътре в Украйна, разбира се, не повишава репутацията на настоящия киевски режим. Не бих искал да давам допълнителни коментари.“ И това не е да се компрометира патриотът Порошенко. И за да продължи съвместно да разтърсва Украйна. Защото разследването и съдът ще разкрият на света много срамни тайни.
Фактът, че Русия никога не намери „общ език“ със Зеленски, тъй като успя с Порошенко, я подтикна да предприеме крайни мерки и да започне да изнудва целия свят за втори път, заплашвайки да нападне Украйна. Само че този път Путин сериозно е изчислил погрешно. Той изобщо не очакваше такъв консолидиран отговор от западния свят. И президентът на Украйна вече няма собствен частен интерес, освен заталант за интересите на държавата. Това добавя оптимизъм при възстановяването не само на украинската, но и на международната политика. Трябва да устоим заедно на тази битка.
