Дълго време, от осем десетилетия, имената на германските командири не станаха световно известни. Вицеадмирал Каев-Ахим Шоенбах, главнокомандващ (сега бивш) на германския флот, успя да коригира това състояние на нещата. Името му беше особено силно в Украйна, обаче, то беше придружено от не по-малко силни проклятията.
Какво „стана известно“ с германския вицеадмирал? На 21 януари, коментирайки на конференция в Индийския институт за изследвания и анализ на отбраната кръстен на Манохар Парикар, руско-украинския конфликт, той нарича страховете на Запада за нахлуването на Русия в Украйна „глупости“. Развивайки мнението си, Шоенбах обяснява: „Всъщност той (Путин – ед.) иска да бъде спазен. И, боже мой, показването на уважение струва толкова малко, че всъщност не струва нищо. Доста лесно е да покажеш уважението, което изисква и вероятно заслужава.“
Вече тези признания за „заслугите“ на агресивен руски диктатор биха били достатъчни за международен скандал. Но вицеадмиралът не спря и призова за помирение с факта, че Крим завинаги ще остане руски. „Няма Кримски полуостров, никога няма да се върне… това е факт“, каза Шоенбах.
Видеозапис на тези изказвания на вицеадмирал удари интернет и в рамките на няколко часа Шоенбах стана „звезда в YouTube“.
Честта и похвалата на Бундесвеера и германското правителство като цяло, те реагираха със светкавичен скорост: те се дисоциираха от изявленията на вицеадмирал и веднага го отхвърлиха. Това до известна степен смекчава конфликта, но не го премахна напълно.
В покаяние Чуруликане самият вицеадмирал изрази съжаление относно изявленията си. Той увери, че изявленията му, направени на конференцията в Индия, отразяват само личното му мнение по това време, а не позицията на Министерството на отбраната на Федерална република Германия. „Небрежно, погрешно прецених ситуацията, не трябваше да го правя. Тук нямаше какво да се тълкува, това беше очевидна грешка“, каза Шоенбах.
Човек би могъл да повярва в искреността на това разкаяние, както и във факта, че това мнение е особено единствено за него, а не за широк кръг германски военни мъже, политици, общественици и т.н., ако не и за общата позиция на Берлин по руския въпрос многократно потвърдена от действия. От възпрепятстването на Украйна да спечели КАРТАТА на НАТО на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. до свежи блокове от получаване на оръжия от западните съюзници.
Така възниква логичен въпрос: дали реакцията на германските власти би била толкова решаваща, ако изявленията на Шоенбах не бъдат видени от целия свят? Не са ли се превърнали в „небрежно“ разплискане на разговорите, които се провеждат отстрани на властите? Или, след като загуби поста командир на флота, не получи начален капитал на Шоенбах за по-нататъшна политическа кариера?
Тези, които следват германската политика и общественото мнение, не можеха да не забележат, че доскоро германците не се заеха сериозно с руската заплаха. Освен това от известно време (а именно, по време на президентството на Доналд Тръмп), те вярвали, че Вашингтон крие много по-голяма опасност от Москва. В крайна сметка Русия е нефт и газ, т.е. топлина в домовете и горивото на бензиностанциите. Така че защо да се карате, по-добре е да си сътрудничите, съвместно да изградите Северните потоци.
Изключително левите и крайно десните германски партии бяха особено проруско. Например антиимигрантската „Алтернатива за Германия“ пееше в унисон с Лявата партия за необходимостта от приятелство с Русия, за вдигането на санкциите, че Украйна си дължи и т.н.
Проруската идеи не бяха непознати за определена част от немската експертно-научна общност. В този контекст искам да ви разкажа за един от бившите ни сътрудници Роман Дубасевич. Роден в Лвов и отдавна се е преместил в Германия, сега работи като професор в Университета в Грайфсвалд. След няколко години сътрудничество публикацията ни трябваше да се сбогува с него завинаги през лятото на 2014 г. Това се случи, след като дубасевич изпрати статия за събитията в Донбас, в която той всъщност релативизира престъпленията на руските агресори и също призовава украинците да не устоят. Всички тези тези, разбира се, са увити в обвивка от максими, евфемизми, препратки към изявленията на теоретистите на постмодернизма и структуризма. Но от това тяхната същност не стана по-малко капитулант.
Дори след Иловайск, МХ-17, ДАБ, Дебалцева, Роман Дубасевич не промени позицията си. Той все още се придържа към него днес, както се вижда от скорошната му публикация във Фейсбук. За да цитирате откъс от него:
„Така че балансирането на ръба на бездната, почти определена перспектива за бедствие, тежи повече от отстъпките, които Русия очаква? И защо Западът, който обича да бъде обвинен в предпазливост и „измяна“, очевидно изглежда се справя с тази опасност много по-добре от страната, която ще бъде първата, която ще бъде ударена? Геополитическа неутралност на Украйна, специален статут на Донбас, а дори и псевдоизбори изглеждат изключително болезнени, невъзможнипо стъпките. Особено на фона на вече ужасната цена, платена за войната в Донбас и подкрепа за цивилизованото бъдеще на Украйна. В същото време: не са ли най-далечната реакция, като се има предвид ужасната цена, която Украйна вече плати? Най-добрият урок от трагични събития досега? Не е ли проява на истинска политическа зрялост и европейска субективност способността да приеме сложен компромис? И не е ли този, който ще даде поне някакъв шанс да избегне повтарящи се масови кръвопролития, икономически и социален колапс? Към такова желано намаляване на напрежението и връщане към перфектно нормално състояние, към мирни дела? Защо скромен шанс за дългосрочна, мирна политическа игра трябва да тежи по-малко от гарантирана катастрофа?“
Дадох толкова продължителни цитат, така че нашите читатели да разберат как мисли определена научна среда на Запад, какви мисли след това се повръщат на обществото. Оттук краката на тази политика на умилостение на агресорът растат, призивът да „уважавам Путин“, да направим всички отстъпки, изисквани от Русия. И това е, когато германците имат много ярък пример от историята си, към който обжалват по някаква причина само когато е необходимо да се оправдае сътрудничеството с Русия. И само до годините на окупация от Третия райх на СССР. Наистина ли няма паралели в съзнанието на германските политици с времената преди Втората световна война и през първите години на войната.
През 1938 г. в Мюнхен западните сили се утешават с надеждата, че Хитлер ще се утоли с аншлуса на Австрия и анексиране на част от Чехословакия, казват те, нека утоли апетита си. През 1939 г. Франция и Великобритания не пречат на Третия райх да окупира Полша, добре, защото това определено е достатъчно, за да може Хитлер да бъде щастлив. Съединените щати дълго време не искаха да се намесват във войната в Европа, докато не осъзна, че всичко няма да се ограничи само до един континент.
По едно време британският политолог, писател, професор в Университета в Кеймбридж Анатол Лийвен по време на една кръгла маса даде следното обяснение защо мнозина на Запад реагират доста муден на руската агресия в Украйна. „Не се борихме за Украйна през 2014 г. (както в нашето време и за Грузия), но Русия не завзе напълно южната и източната част на Украйна, въпреки че лесно можеше да го направи. Много удобно неизказано споразумение се разви под шума: ние не защитаваме атакуваните от Русия и Русия не атакува онези, които ще защитим“, обясни професорът.
Това е така, поне цинично, но искрено. Казват, че Русия атакува различни Украйна, Грузия, Беларус, Молдова. Жалко е за тях малко, можем да симпатизираме, но няма да ги защитаваме много, защото така или иначе не сме застрашени от нищо, Русия никога няма да пресече определена „червена жилка“. Наистина ли е така? И тогава има масивни кибератаки на правителствени портали в Германия, САЩ, Великобритания, политически убийства в Солсбъри, Лондон и Берлин, подкопаване на депа за боеприпаси в Чешката република, отвличане на военен персонал от естонска гранична територия и др. Да, тя все още не е достигнала открита агресия срещу член на НАТО, но всичко се случва за първи път. Освен това Кремъл вече има богат опит в провеждането на „хибридна инвазия“ и например в балтийските страни, които са членки на НАТО, има достатъчно хора, които симпатизират на Русия и могат перфектно да използват „фураж за оръдия“.
Въпреки всичко казано, призовавам нашите читатели да не считат Германия за наш враг по никакъв начин. Нито отворен, нито латентен. Човек трябва само да си припомни как Берлин подкрепи Евромайдан, как тогавашният германски външен министър Гидо Вестервеле не само посети жителите на Майдан, но организира пряка активация по първия немски канал, по време на който призова целия западен свят да помогне на украинците, търсещи свобода и демокрация. Германия с желание прие ранени майдански войници и бойци ATO за лечение, предостави милиони в безвъзмездни средства в подкрепа на процеса на реформи в Украйна. Ангела Меркел категорично защитава санкциите срещу Русия за анексирането на Крим и агресията в Донбас. Москва все още не може да прости на бившата канцлерка, че не е позволила плана на Русия да приложи минскните споразумения, които включваха първо изпълнението на политическата част и едва тогава частта за сигурност.
Следователно антиамериканско действие като Данке, Фрау Рибентроп! Няма нужда да се организира нещо подобно дори и сега, без значение колко скандални сме относно позицията на Берлин при канцлера Олаф Шолц. Въпреки че все още е необходимо да се критикуват германските лидери, тя е конструктивна и без обиди. За да им докажем, че политиката на утеха води до задънена улица. Че Москва разбира само езика на силата, и възприема отстъпките като слабостта на опонента и като стимул за по-нататъшен натиск. Това, че „показването на уважение“ към Путин всъщност е скъпо, е невероятно скъпо, особено след като не го заслужава.
Наскоро, във Фейсбук спор на приятелите му, срещнах интересна метафора: Германия в описаната ситуация трябва да се възприема като добро ченге, а зло ченге е САЩ или Великияти Великобритания. Последните правят тежки изявления срещу Москва, доставят оръжия на Украйна, а Германия показва на Русия определена добра воля. Но и злите, и добрите ченгета се опитват да постигнат обща цел – да усложнят престъпника, който в този случай е Русия.
