Афганистанската тема не е напускала първите страници на световните медии повече от месец. И, най-вероятно, тя няма скоро да избледнее във фонов режим. Трудно е да се забравят кадрите на дръзките талибани, парадиращи заловени американски оръжия, и още повече кадрите от хаоса на аерогарата Хамид Карзай Кабул, където хората са били готови да рискуват собствения си живот, само за да избягат от страната, заловена от талибаните.
В Украйна думата „Афганистан“ се превърна в бъркотия през последното десетилетие на СССР. Представители на моето поколение перфектно помнят как тази дума избухна в ежедневния ни стагниращ социалистически живот с вихрушка. Някой го е произнасял с ужас, някой с гордост, някой с надежда. Да, имаше такива, които искаха да отидат на онази война: по военно-романтични или чисто прагматични причини. Някой, поддавайки се на съветската пропаганда, се стремеше да стане герой, да покрие името си със слава. Някой разбра, че ветераните от войната в Афганистан ще получат значителни привилегии, по-специално за прием в университетите. Дори законен би могъл да влезе без състезание. Никой не се осмели да изтласка ветераните от институтите за академичен успех или пиянски разврат. За „афганистанците“ законите не бяха написани.
В онези дни беше трудно да се намери човек, семейство, което няма да бъде засегнато от нахлуването на съветската армия в Афганистан. Някой е извършил „международен дълг“, някой е срещнал цинков ковчег или сакат роднина.
Започнаха черни дни за учениците. Нямаше повече отсрочка от армията, те бяха отнети след първата или втората година, без да им се позволи да преминат военния отдел и да получат офицерски ранг. Всички бяха гребни, нито плоски крака, сърдечни или стомашни заболявания, и още 90% от заболяванията, за които преди това на конскрипци са били дадени „бял билет“ от служба. Ето защо беше почти невъзможно да се „отскочи назад“.
Официалните разходи само за афганистанската война възлизаха на 5 милиарда рубли годишно. Всъщност тайните и непреките разходи бяха много по-високи.
Негативното отношение на обществото, отделянето на младите хора от работата и ученето, както и обезпокоителните финансови разходи в крайна сметка свършиха работата си при ускоряването на срива на Съветския съюз.
А сега някои руски анализатори се опитват да наложат „афганистански“ сценарий за СССР на американска почва. Те казват, че Съединените щати и съюзниците й са инвестирали трилиони долари в Афганистан, карали са много оръжия там, обучавали са армията в продължение на 20 години, и са реализирали разнообразни образователни, медицински и инфраструктурни проекти. И всичко е напразно. Затова се прави изводът: афганистанската разгром на Съединените щати ще доведе до срив на самата страна, както стана със СССР. Освен това, неспособността на целия западен свят да демократизира една страна показва нейната тотален слабост, прогнозира бърз спад.
Интересното е, че украинските им колеги също пее в унисон с руски международни експерти. И това не е за експерти на дивана, а за озаглавени политически учени. Например, писател, политически анализатор, Кандидат за политически науки Сергей Посоловски в колона на сайта на списание „NV“ гласи:
„Важното е, че сега Съединените щати са заплитане на противоречия, вътрешни конфликти и недоразумение по кой път да тръгнем по-нататък. Важно е също така, че много страни сега гледат към Вашингтон и самите те също не разбират какво да правят по-нататък. Апатия и несигурност са това, което съпътства ежедневието на демократичните страни днес.
И в същото време диктаторите и автократите на нашето време продължават напред без никакво съмнение. И това е сигнал не само за СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ, но и за демокрацията като цяло. В края на краищата може да се случи, че след десет години „американският домино ефект“ ще доведе до факта, че автокрация или „просветена диктаторство“ ще победят демокрацията, защото ще бъде по-ефективна в икономическия смисъл и въпроса за социалната закрила на гражданите.
В крайна сметка, нищо ново, за толкова много пъти разнообразие от политически учени, културни учени, философи са обявили смъртта на западната цивилизация. Дори от култовата книга „Здрача на Европа“ от Осуалд Спенглер, написана с впечатлението на Първата световна война. И тогава се оказва, че „новината за смъртта беше преждевременна“, защото западният свят продължава да живее, процъфтява и дори остава в глобалния авангард.
Защо изтеглянето на американски войски от Афганистан в никакъв случай не е поражение на СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ във войната, публикацията ни вече написа, давайки аргументи, които трябва да бъдат сапиенти седна. И така, мнозина се уплашиха от кадрите на хаоса на летището в Кабул. Наистина не е имало такова нещо по време на изтеглянето от Афганистан през 1989 г. на съветските войски. Но това показва ли превъзходството на СССР над Съединените щати Щатите? Съвсем не. Защото тогава, преди 32 години, дори онези афганистанци, които си сътрудничиха с окупираните сили, не се стремяха да влязат в съветския рай. Но сега те се стремят към Америка. Да, и толкова много, че са готови да се придържат към колесника на самолета, да стигнат до Съединените щати или да умрат.
Но нека се отдалечим от Запада и да обърнем внимание на Украйна и последиците за нея от края на афганистанската кампания. Ето вече споменатият Сергей Посоловски пише:
„Изявлението на Бидън трябва да ускори прозрението в Украйна. Трябва да разберем, че сега, със сигурност, Съединените щати няма да изпратят нито един войник да умре в украинския Донбас. Вероятността от план за въвеждане на миротворци също е намалена и ако бъде въведен такъв план, то едва след като Украйна приложи „формулата на Щайнмайер“ и подлежи на участието на руския контингент в мироопазващата мисия в Донбас. Полезно ли е за нас? Въпросът е реторичен.“
Това е обжалване от американския президент Джо Байдън към нацията във връзка с изтеглянето на войски от Афганистан. Струва си да се обърне по-голямо внимание на един абзац от тази реч:
„Решението за Афганистан не е само за Афганистан. Става дума за края на ерата на големите военни операции за трансформиране на други страни. Проведохме мисия за борба с тероризма в Афганистан, за да се борим с терористите и да спрем атаките. Но тя беше превърната в изграждането на една нация, в опит да се създаде демократичен, сплотен и обединен Афганистан, който никога не е правен през многото векове на историята на тази страна. Изоставянето на този мироглед и широкомащабното разполагане на войски ще ни направи по-силни, по-ефективни и по-безопасни у дома.“
Така че, става въпрос само за „края на ерата на великите“ Въоръжени сили операциите по преобразуване на други държави“. По този начин е малко вероятно Вашингтон да изпрати военен контингент в Украйна, за да защити украинците от руската агресия. Но наистина ли някой разчиташе на това? Това много наивни хора ли са.
Но администрацията на САЩ не отказва да подпомага Украйна при извършването на демократични реформи и изграждане на структури за сигурност и в други въпроси, свързани със сигурността. Това се доказа със споразуменията по време на посещението на украинския президент Володимир Зеленский в САЩ. Окончателният меморандум, подписан от Зеленски и Биден, ясно записва намеренията на страните да изведат сътрудничеството в областта на сигурността на ново ниво. И имайте предвид, че не се споменава нито за „формулата на Steinmeier“ по-специално, нито за споразуменията от Минск като цяло.
И в този контекст изтеглянето на американските войски и съюзници от Афганистан следва да бъде единствено в полза на Украйна. Все пак отсега нататък Западът няма да харчи ненормални суми за тази кампания. И според експерти, Съединените щати само изразходват около $ 300 милиона дневно за афганистански въпроси. Страшно е дори да си представиш. Особено ако приемем, че тези средства биха могли да бъдат използвани в Украйна. Да, поне една десета от тях.
Отсега нататък Западът ще се фокусира по-малко върху региона на Централна Азиатка, така че хипотетично повече загриженост може да бъде показана на Украйна. Ще иска ли? Трябва да искам. Особено Съединените щати, защото сегашната администрация на Белия дом отчаяно се нуждае от някаква история на външнополитически успех на фона на неудовлетворението на американските граждани от „афганистанската поражение“. Украйна е много привързана към такава роля. Така че да се надяваме на най-доброто.
